Последна саможертва

я помолиш. Тя още е член на Кралския съвет, където има и

други, на които можеш да разчиташ. Ние просто трябва да ги

намерим. Вярвам в теб.

Лиса въздъхна и сведе очи. Косата ѝ се спусна като завеса

пред лицето ѝ.

– Зная. И част от мен е развълнувана, сякаш това ще въз-

станови честта на семейството ми. Мисля, че това ме спаси да

не рухна напълно. Не исках да бъда кралица, но ако трябва...

тогава ще се държа както е редно. Чувствам се като... все едно

светът е в ръцете ми и мога да направя толкова много добри-

ни. Но се боя и да не се проваля. – Изгледа ме остро. – И няма

да се откажа от останалото в живота си. Предполагам, че ще

бъда първата кралица, която учи в колеж.

– Яко! – грейнах аз. – Можеш да изпращаш есемеси до

Кралския съвет от кампуса на колежа. Можеш също да запо-

вядваш на поданиците си да ти пишат домашните.

Очевидно шегата не ѝ се стори толкова смешна, колкото

на мен.

– Да се върнем към семейството ми, Роуз... откога знаеш

за Джил?

 478 

п о с л е д н а с а м о ж е р т в а

По дяволите. Знаех си, че рано или късно ще се стигне до

това. Отклоних очи.

– Всъщност не толкова отдавна. Не искахме да те стреси-

раме, докато не се уверим, че е вярно – додадох припряно.

– Не мога да повярвам... – Поклати глава. – Просто не мога

да повярвам.

Вече трябваше да разчитам само на интонацията ѝ, но не

и на връзката ни. Беше толкова странно, все едно бях лишена

от едно от най-важните ми сетива. Като зрението. Или слуха.

– Разстроена ли си?

– Разбира се, че съм! Как може да ме питаш?

– Мислех, че ще си щастлива...

– Щастлива да открия, че баща ми е изневерявал на майка

ми? Щастлива да имам сестра, която едва познавам? Опи-

тах се да поговоря с нея, но... – Лиса отново въздъхна. –

Толкова е странно. Почти по-странно от това, че внезапно

станах кралица. Не зная какво да правя. Не зная какво да

мисля за баща си. И съм дяволски сигурна, че не зная какво

да правя с нея.

– Да обичаш и двамата – промълвих тихо. – Те са твоето

семейство. Знаеш ли, Джил е много готина. Опознай я. Ще

бъде вълнуващо.

– Не зная дали ще мога. Мисля, че за мен ти си повече от

сестра, отколкото тя някога ще бъде. – Погледът ѝ се зарея в

пространството. – И да се окаже тъкмо тя... Толкова време бях

убедена, че между нея и Кристиан има нещо.

– Е, от всичките ти тревоги, тази е най-малката, защото не

е вярно. – Но в думите ѝ долових потиснатост и тъга. – Как е

Кристиан?

Лиса се извърна отново към мен, с очи, пълни с болка.

– Той преживява труден момент. Както и аз. Посещава

Таша. Мрази я заради това, което е направила, но... ами, тя си

остава единственото му семейство. Страда, но се опитва да го

прикрива. Знаеш го какъв е.

– Да. – Кристиан бе прекарал голяма част от живота си в

прикриване на мрачните си чувства зад сарказма и хапливост-

та. Беше направо спец в умението да заблуждава останалите

за истинските си чувства.

 479 

р и ш е л м и й д

– Зная, че след време ще се почувства по-добре... само се

надявам да имам достатъчно време за него. Толкова много

неща се случиха. Колежът, да бъда кралица... и винаги, винаги

духът е с мен, тежи ми. Задушава ме.

Прониза ме тревога. И паника. Паника за нещо много по-

лошо от това, да не зная какво изпитва Лиса или къде се на-

мира. Духът. Страхувах се от духа и от това, че вече няма да

мога да ѝ помагам.

– Мракът... повече няма да мога да го поглъщам. Какво ще

правим?

Малко тъжна усмивка пробягна по устните ѝ.

– Искаш да кажеш какво аз ще правя. Сега това е мой про-

блем, Роуз. Както винаги е трябвало да бъде.

– Но, не... не можеш. Свети Владимир...

– Не е като мен. Ти можеш да ме опазиш от някои неща, но

не от всички.

Поклатих глава.

– Не, не. Не мога да те оставя сама срещу магията с духа.

– Не съм съвсем сама. Говорих със Соня. Тя е много добра

в лековитите магии и смята, че има начин да запазя душевното

си равновесие.

– Оксана каза същото – спомних си аз, но не се чувствах

много сигурна.

– И... винаги съществуват антидепресантите. Не ги харес-

вам, но сега съм кралица. Имам отговорности. Ще направя

това, което съм длъжна. Една кралица трябва да даде всичко,

нали?

– Предполагам – кимнах, но се чувствах изплашена. Не-

нужна. – Просто много се тревожа за теб, а вече не зная как

да ти помогна.

– Казах ти: не бива. Аз ще опазя съзнанието си. Твоята ра-

бота е да опазиш тялото ми, нали? А и Дмитрий също ще бъде

наблизо. Всичко ще бъде наред.

Отново си припомних за разговора с Дмитрий. Кого иска-

ше да предпазиш? Мен или нея?

Насилих се да се усмихна.

– Да. Всичко ще бъде наред.

Ръката ѝ стисна моята.

 480 

п о с л е д н а с а м о ж е р т в а

– Толкова се радвам, че се върна, Роуз. Винаги ще бъдеш

част от мен, каквото и да се случи. И честно казано... радвам

се, че повече не можеш да надзърташ в интимния ми живот.

– Значи ставаме две – засмях се. Никаква връзка. Никакво

магическо единение. Ще бъде толкова странно, но наистина...

имах ли нужда от това? В реалния живот хората създаваха

връзки от друго естество. Връзки на любов и лоялност. Ще

се справим с това. – Винаги ще бъда до теб, знаеш го. Ще се

погрижа за всичко, от което се нуждаеш.