Последна саможертва

– Зная – рече тя. – Всъщност... точно сега се нуждая от теб

за нещо...

– Кажи какво – подканих я.

И тя го назова.

 481 

Г л а в а 3 5

Предпочитах Лиса да се „нуждаеше“ от мен за отблъск-

ването на армия от стригои. Тогава щях да се чувст-

вам много по-удобно, отколкото с това, което сега

пожела от мен: да се срещнем с Джил, за да обсъдим някои

подробности около коронацията. Лиса ме искаше за подкрепа,

нещо като посредник. Още не можех да вървя добре, затова

решихме да изчакаме един ден. Лиса сякаш се зарадва на това

отлагане.

Джил ни очакваше в малка стая, която не предполагах,

че отново ще видя: същия салон, в който кралица Татяна се

бе нахвърлила върху мен, задето флиртувам с Ейдриън. На-

времето това бе много странно преживяване, имайки пред-

вид, че тогава между мен и Ейдриън нямаше нищо. Сега,

след всичко случило се между нас двамата, се чувствах...

смутена. Още не знаех какво бе станало с него след ареста

на Таша.

Като влязохме там, се почувствах толкова ужасно... са-

мотна. Не, не точно самотна. По-скоро неинформирана. И

уязвима. Джил седеше на един стол с ръце, скръстени в ску-

та. Гледаше право напред с неразгадаемо изражение. Лицето

на Лиса, застанала до мен, също не изразяваше нищо. Тя се

чувстваше... ами, не знаех. Не знаех. Искам да кажа… виж-

дах, че се чувства неудобно, но в главата ми нямаше мисли,

които да ме насочат. Липсваха ми конкретни подробности.

Отново трябваше да си припомням, че с всички хора по света

 482 

п о с л е д н а с а м о ж е р т в а

е така. Всеки се справяше сам. Трябва да дадеш най-доброто

от себе си, за да успееш да се ориентираш в странни ситуа-

ции без магическо надникване в душата на другия. Никога не

бях осъзнавала какво предимство съм имала със способнос-

тта да чета мислите дори и само на една друга личност.

Поне в едно бях сигурна: Лиса и Джил се притесняваха

една от друга, но не и от мен. Ето защо сега бях тук.

– Здравей, Джил – поздравих я и се усмихнах. – Как си?

Тя побърза да се отърси от мислите, които допреди секунда

я бяха обсебили, и скочи от стола. Казах си, че е странно, но

имаше причина. А причината се казваше Лиса. Трябва да ста-

неш, когато една кралица влиза в стаята.

– Всичко е наред – каза Лиса. – Седни. – Седна срещу Джил.

Беше най-голямото кресло в стаята – същото, което винаги бе

запазено за Татяна.

За миг Джил се поколеба, сетне отмести поглед към мен.

Сигурно я бях насърчила по някакъв начин, защото тя отново

седна на стола си. Аз се настаних срещу Лиса, като потръп-

нах, когато лека болка прониза гърдите ми. Тревогата за мен

тутакси отклони вниманието на Джил от Лиса.

– Как се чувстваш? Добре ли си? – Мило, състрадателно

момиче. Зарадвах се, че отново я виждам такава.

– Чувствам се чудесно – излъгах. – Съвсем добре съм, като

новородена.

– Тревожех се за теб. Когато видях какво се случи... ис-

кам да кажа, имаше толкова много кръв, после настана такава

лудница, а и никой не знаеше дали ще оцелееш... – Джил се

намръщи. – Не зная. Всичко беше толкова страшно. Много се

радвам, че си добре.

Продължих да се усмихвам с надеждата, че така ще ѝ

вдъхна увереност. Но после и трите се умълчахме. В стаята

надвисна напрежение. Лиса беше експерт в дипломацията и

винаги умееше да изглажда всичко, подбирайки подходящите

думи. Аз бях тази, на която не ѝ пукаше да изрича неудобни-

те истини, които шокираха останалите. Неща, които никой не

иска да чуе. В ситуация като сегашната се изискваше дипло-

матическото умение на Лиса, но знаех, че аз трябва да поема

инициативата.

 483 

р и ш е л м и й д

– Джил – подех, – искаме да знаем дали би желала, хм, да

вземеш участие в церемонията по коронацията.

Погледът на Джил за кратко се стрелна към Лиса – все още

с каменно лице – и после отново към мен.

– Какво точно означава „да вземеш участие“? Какво трябва

да правя?

– Нищо, което да те затрудни – уверих я. – Само обичай-

ните формалности, които обикновено се изпълняват от чле-

новете на семейството. Церемониални процедури. Като оно-

ва, което си направила при гласуването. – Не бях свидетел на

ритуала с гласуването, но беше очевидно, че тогава Джил е

застанала до Лиса, за да засвидетелства силата на фамилия-

та. – В повечето случаи се изисква само да се появиш и да се

държиш подобаващо.

– Добре – замисли се Джил. – И без това през последната

седмица само с това се занимавам.

– Аз се занимавам с това почти през целия си живот – вмет-

на Лиса.

Джил се сепна. А аз отново се почувствах загубена без

връзката ни. Не можех да отгатна мислите и чувствата на

Лиса по интонацията ѝ. Дали беше намек спрямо Джил, че мо-

мичето изобщо не се е сблъсквало с предизвикателства като

Лиса? Или беше израз на симпатия към Джил заради липсата

ѝ на опит?

– Ти... ще свикнеш – уверих я. – С течение на времето.

Джил поклати глава. По устните ѝ пробягна лека, но гор-

чива усмивка.

– Не съм сигурна.

Нито пък аз. Не бях сигурна как някой би се справил със

ситуацията, в която се намираше тя. Умът ми набързо преро-

ви цял списък с много безсмислени, но любезни фрази, които

бих могла да ѝ наговоря, но накрая Лиса се намеси.

– Зная колко странно изглежда – започна тя. Погледна