Последна саможертва

 104 

п о с л е д н а с а м о ж е р т в а

– Мисля, че по-скоро е разстроена заради намесата на

Дмитрий – изтъкна Лиса. – Смята, че сме прецакали шансове-

те му отново да бъде приет.

– Права е – съгласи се Ейдриън, взе дистанционното и

включи големия плазмен телевизор. Изключи звука и започна

да прещраква безразборно каналите. – Но никой не го е на-

силвал.

Лиса кимна, но мислено се зачуди дали неволно не го е при-

нудила. Тържествената му клетва да я закриля не беше тайна

за никого. Кристиан сякаш долови тревогата ѝ.

– Хей, доколкото знаем, той никога не би...

Прекъсна го почукване на вратата.

– По дяволите! – Ейдриън се изправи. – Край на спокой-

ствието и тишината.

– Родителите ти нямаше да чукат – изтъкна Кристиан.

– Вярно е, но сигурно е някой от приятелите им, дошъл да

пийне портвайн и да поклюкарства за това, колко ужасна е

днешната престъпна младеж – подвикна Ейдриън, докато се

отправяше към вратата.

Лиса чу отварянето на вратата, последвано от приглушен

разговор. Миг по-късно Ейдриън се върна с млад морой, ко-

гото Лиса не познаваше.

– Виж – типът се озърна нервно, – мога да дойда и друг

път. – Видя Лиса и Кристиан и замръзна.

– Не, не – успокои го Ейдриън. Превръщането му от вкис-

нат и отегчен млад мъж в приветлив и оживен домакин бе

станало толкова бързо, все едно бе щракнал електрически

ключ. – Сигурен съм, че тя ще се върне всеки момент. Позна-

вате ли се?

Непознатият кимна, докато местеше поглед от лице на лице.

– Разбира се.

Лиса се намръщи.

– Аз не те познавам.

Усмивката не слизаше от устните на Ейдриън, но Лиса усе-

ти, че тук става нещо важно.

– Това е Джо. Джо е портиерът, който ми помогна, като

свидетелства, че не съм бил с Роуз, когато Татяна е била уби-

та. Същият, който работи в сградата на Роуз.

 105 

р и ш е л м и й д

Лиса и Кристиан се изправиха на дивана.

– Голям късмет, че се появи преди изслушването – рече

Кристиан предпазливо.

За кратко имаше паника, че Ейдриън може да бъде замесен

в престъплението заедно с мен, но Джо се беше появил тъкмо

навреме, за да свидетелства за времето, по което е видял Ей-

дриън и мен в моята сграда.

Джо направи заднешком няколко стъпки към вратата.

– Наистина трябва да си вървя. Само кажете на лейди Иваш-

ков, че съм идвал... и че напускам двора. Но всичко е уредено.

– Какво е уредено? – попита Лиса и бавно стана.

– Тя... тя знае. – Знаех, че Лиса няма заплашителен вид.

Беше готина, слаба и много сладка, но от страха, изписан по

лицето на Джо... ами, сигурно го е изгледала доста страшно.

Това ми напомни скорошната ѝ среща с Ейб. – Наистина – до-

даде той – трябва да вървя.

Понечи да тръгне, но внезапно усетих как духът избухна в

Лиса. Джо се закова неподвижен, докато тя пристъпваше към

него.

– За какво искаш да говориш с лейди Ивашков? – настоя.

– По-кротко, братовчедке – промърмори Ейдриън. – Не се

нуждаеш от толкова много от духа, за да получиш отговор.

Лиса използваше внушението върху Джо, при това толкова

силно, че той се превърна в кукла на конци.

– За парите – ахна Джо с широко отворени очи. – Урежда-

нето на парите.

– Какви пари? – продължи да го разпитва тя.

Джо се поколеба, сякаш се опитваше да устои на невиди-

мата сила, но накрая се предаде. Не би могъл да се бори с

толкова силно внушение от някой, владеещ магията на духа.

– Парите... парите, за да свидетелствам... за това, къде е

бил той. – Джо кимна рязко към Ейдриън.

Невъзмутимото изражение на Ейдриън леко се пропука.

– Какво искаш да кажеш с това, къде съм бил в нощта, ко-

гато леля ми умря? Да не би да казваш...

Кристиан продължи оттам, откъдето Ейдриън не можа.

– Лейди Ивашков ти е платила, за да кажеш, че си видял

Ейдриън, нали?

 106 

п о с л е д н а с а м о ж е р т в а

– Наистина го видях! – извика Джо. Видимо се потеше. Ей-

дриън беше прав: Лиса използваше твърде много от магията

на духа. Това нараняваше физически Джо. – Аз просто... прос-

то... не си спомням часа... Не си спомням който и да е час.

Това казах и на другия тип. Тя ми плати да уточня часа, когато

си бил там.

Това не се хареса на Ейдриън, изобщо не му хареса. Трябва

да му призная, че запази спокойствие.

– Какво имаш предвид с това, че си казал и на „другия тип“?

– Кой друг? – попита Лиса. – Кой друг е бил с нея?

– Никой! Лейди Ивашков просто искаше да бъде сигурна,

че синът ѝ е извън подозрение! Аз нагласих малко подроб-

ности заради нея. Онзи тип... другият, който дойде по-късно...

който искаше да знае кога се е появила Хатауей.

Откъм антрето се чу изщракване при отварянето на вход-

ната врата. Лиса се наведе напред, усилвайки внушението.

– Кой? Кой беше? Какво искаше?

Джо имаше вид, сякаш страдаше от силна болка. Преглътна.

– Не зная кой беше той! Никога преди това не съм го виж-

дал! Някакъв морой. Просто искаше да свидетелствам за

времето, когато съм видял Хатауей. Плати ми повече от лей-

ди Ивашков. Нямаше да навреди... – Погледна отчаяно към

Лиса. – Нямаше да навреди да помогна и на двамата... особено

след като Хатауей го е извършила...

– Ейдриън? – разнесе се гласът на Даниела откъм коридо-

ра. – Тук ли си?

– Спри – предупреди Ейдриън Лиса с нисък глас. Не се

шегуваше.