Последна саможертва

независимо от възрастта – да не може да се справи. А и

ако трябва да съм честен, едно от изискванията за бъдещия

крал или кралица е да е физически издръжлив. Възрастта

носи мъдрост, но монархът трябва да е здрав. В никакъв

случай не трябва да е спортист – побърза да добави, като

видя, че Маркъс отново отваря уста, – но няма да е добре

за мороите, ако бъде избран болен монарх, който ще умре

след година. Звучи грубо, но е истина. Освен това трябва да

сте в състояние да понасяте неудобства. Ако не можете да

издържите един ден на слънце, няма да можете да издържи-

те и една сесия на Кралския съвет. – Мисля, че искаше да

прозвучи като шега, но беше трудно да се каже, защото не

се усмихна. – Това не е състезание за бързина. Използвайте

цялото време, което ви е нужно, за да стигнете до целта.

Върху картата са отбелязани места, където са скрити опре-

делени предмети, които ще облекчат изпитанието ви, стига

да разгадаете подсказките.

– Може ли да използваме нашата магия? – попита Ариана

Шелски. Тя също не беше млада, но изглеждаше жилава и го-

това да приеме предизвикателството по издръжливост.

– Да, можете – кимна пазителят тържествено.

– А ще бъдем ли в опасност? – поинтересува се друг канди-

дат, Роналд Озера. – С изключение на слънцето.

– Това – поде загадъчно пазителят – е нещо, което сами

трябва да разберете. Но по всяко време, когато някой от вас

реши... – Извади плик с мобилни телефони и ги раздаде, пос-

ледваха картите и компасите. – Достатъчно е да позвъните на

въведения в паметта номер и ние ще дойдем да ви вземем.

Никой не попита за скрития смисъл на думите му. Обажда-

нето щеше да означава, че за съответния кандидат ще настъпи

краят на дългия ден на изпитанието. Както и че се е провалил

на изпита и в надпреварата за трона. Лиса погледна телефо-

на си, донякъде изненадана, че има сигнал. Бяха напуснали

кралския двор преди час и бяха навлезли в пуста и усамотена

 230 

п о с л е д н а с а м о ж е р т в а

местност. Сгъстяващите се дървета я караха да мисли, че на-

ближават целта си.

Така. Изпит за физическа издръжливост. Не беше очаквала

точно това. Изпитанията, през които преминаваха монарсите,

отдавна бяха обгърнати в тайнственост и си бяха спечелили

почти мистична репутация. Този изпит беше доста практичен

и Лиса, за разлика от Маркъс, разбираше необходимостта от

него. Наистина не беше спортно състезание, макар че пази-

телят имаше право, когато изтъкна, че монархът трябва да е в

прилична физическа форма. Като погледна гърба на картата,

където бяха написани подсказките, Лиса осъзна, че това изпи-

тание е също и проверка на логическите им умения. Съвсем

основни неща, но съществени при управлението на една нация.

Ванът спираше и ги оставяше на различни отправни пун-

ктове. С всеки слязъл кандидат притеснението на Лиса на-

растваше. Няма за какво да се тревожа, помисли си тя.

Просто трябва да преживея на открито един слънчев ден.

Тя беше предпоследната, която трябваше да слезе, оставаше

само Ариана. По-възрастната жена я потупа по ръката, когато

ванът спря.

– Късмет, скъпа.

Лиса ѝ се усмихна. Ако за Лиса изпитите бяха просто так-

тическа хитрост, то за Ариана бяха реална надпревара и Лиса

се помоли съперницата ѝ да ги премине успешно.

Когато остана сама след потеглянето на вана, я налегна без-

покойство. Обикновеният изпит по издръжливост внезапно за-

почна да ѝ се струва много по-страшен и труден. Беше съвсем

сама, нещо, което не ѝ се случваше често. Аз бях с нея през

по-голямата част от живота ѝ, а дори и когато заминах, тя беше

заобиколена от приятели. Но сега? Сега беше само тя, картата

и мобилният телефон. А мобилният телефон беше неин враг.

Лиса отиде до края на гората и отвори картата. Рисунка на

голям дъб обозначаваше началото, с указание да поеме на се-

вер. Като огледа дърветата, Лиса видя три клена, ела и – един

дъб. Насочи се към него, като неволно се усмихна. Ако някой

друг имаше за указания подобни отличителни белези и не по-

знаваше растенията и дърветата, щеше да се провали още в

началото.

 231 

р и ш е л м и й д

Компасът беше класически. Никакви модерни глезотии като

джипиеси. Лиса никога не си беше служила с подобен компас

и закрилническата част в мен се изпълни с неудържимото же-

лание да се озова при нея и да ѝ помогна. Макар че трябваше

да имам повече вяра в приятелката си. Лиса беше умна и лесно

разгада устройството. Насочи се на север и навлезе в гората.

Въпреки че нямаше ясно очертана пътека, земята не беше об-

расла с храсти и трева или с някакви други препятствия.

Хубавото на това да си в гората беше, че дърветата закрива-

ха част от слънцето. Далеч не бяха идеалните условия за един

морой, но беше къде-къде по-добре от това да те зарежат насред

пустинята. Птичките пееха, а всичко тънеше в гъста зеленина.

Като внимаваше за следващото указание, Лиса се опита да се от-

пусне и да се престори, че просто е излязла на разходка из гората.

При все това... беше ѝ трудно с всичките мисли и тревоги,

които я измъчваха. Сега Ейб и останалите ѝ приятели бяха на-