Последна саможертва

— Това не е сън — отвърнах рязко. И с тези думи изскочих от спалнята на Соня, за да се озова в действителността на Лиса.

Тя пътуваше във ван с още петима души, които тутакси разпознах като останалите номинирани за трона. Ванът беше за осем пътници, в това число шофьор пазител и още едни пазител на седалката до него, който сега се бе извърнал назад и гледаше към Лиса и спътниците й.

— Всеки от вас ще бъде оставен на различно място в покрайнините на гората и ще му бъде дадена карта и компас. Крайната ви цел е да достигнете до мястото, посочено върху картата, и да чакате слънцето да залезе, когато ще дойдем да ви вземем.

Лиса и останалите се спогледаха и после като един се взряха през прозорците на вана. Наближаваше обяд и слънцето грееше с пълна сила. Да „чакат слънцето да залезе“, нямаше да бъде приятно, но не звучеше невъзможно. Лиса се почеса разсеяно по малката превръзка на ръката си, но бързо се спря. Прочетох мислите й: малка, едва забележима точка, татуирана върху кожата й. Всъщност беше подобна на тази на Сидни: кръв и земя, смесени с внушение. Внушението може и да беше забранено сред мороите, но това беше специален случай. Магията в татуировката възпираше кандидатите да разкажат за изпитите за монарх пред останалите, които не участваха в процеса. Това беше първият изпит.

— Какъв ще е теренът? — настоя да узнае Маркъс Лазар. — Ние не сме в еднаква физическа форма. Не е честно, ако някои имат предимство. — Докато говореше, погледът му бе прикован в Лиса.

— Ще има доста ходене — отвърна пазителят със сериозна физиономия. — Но не е нещо, с което всеки кандидат — независимо от възрастта — да не може да се справи. А и ако трябва да съм честен, едно от изискванията за бъдещия крал или кралица е да е физически издръжлив. Възрастта носи мъдрост, но монархът трябва да е здрав. В никакъв случай не трябва да е спортист — побърза да добави, като видя, че Маркъс отново отваря уста, — но няма да е добре за мороите, ако бъде избран болен монарх, който ще умре след година. Звучи грубо, но е истина. Освен това трябва да сте в състояние да понасяте неудобства. Ако не можете да издържите един ден на слънце, няма да можете да издържите и една сесия на Кралския съвет. — Мисля, че искаше да прозвучи като шега, но беше трудно да се каже, защото не се усмихна. — Това не е състезание за бързина. Използвайте цялото време, което ви е нужно, за да стигнете до целта. Върху картата са отбелязани места, където са скрити определени предмети, които ще облекчат изпитанието ви, стига да разгадаете подсказките.

— Може ли да използваме нашата магия? — попита Ариана Шелски. Тя също не беше млада, но изглеждаше жилава и готова да приеме предизвикателството по издръжливост.

— Да, можете — кимна пазителят тържествено.

— А ще бъдем ли в опасност? — поинтересува се друг кандидат, Роналд Озера. — С изключение на слънцето.

— Това — поде загадъчно пазителят — е нещо, което сами трябва да разберете. Но по всяко време, когато някой от вас реши… — Извади плик с мобилни телефони и ги раздаде, последваха картите и компасите. — Достатъчно е да позвъните на въведения в паметта номер и ние ще дойдем да ви вземем.

Никой не попита за скрития смисъл на думите му. Обаждането щеше да означава, че за съответния кандидат ще настъпи краят на дългия ден на изпитанието. Както и че се е провалил на изпита и в надпреварата за трона. Лиса погледна телефона си, донякъде изненадана, че има сигнал. Бяха напуснали кралския двор преди час и бяха навлезли в пуста и усамотена местност. Сгъстяващите се дървета я караха да мисли, че наближават целта си.

Така. Изпит за физическа издръжливост. Не беше очаквала точно това. Изпитанията, през които преминаваха монарсите, отдавна бяха обгърнати в тайнственост и си бяха спечелили почти мистична репутация. Този изпит беше доста практичен и Лиса, за разлика от Маркъс, разбираше необходимостта от него. Наистина не беше спортно състезание, макар че пазителят имаше право, когато изтъкна, че монархът трябва да е в прилична физическа форма. Като погледна гърба на картата, където бяха написани подсказките, Лиса осъзна, че това изпитание е също и проверка на логическите им умения. Съвсем основни неща, но съществени при управлението на една нация.

Ванът спираше и ги оставяше на различни отправни пунктове. С всеки слязъл кандидат притеснението на Лиса нарастваше. Няма за какво да се тревожа, помисли си тя. Просто трябва да преживея на открито един слънчев ден. Тя беше предпоследната, която трябваше да слезе, оставаше само Ариана. По-възрастната жена я потупа по ръката, когато ванът спря.

— Късмет, скъпа.

Лиса й се усмихна. Ако за Лиса изпитите бяха просто тактическа хитрост, то за Ариана бяха реална надпревара и Лиса се помоли съперницата й да ги премине успешно.