Повярвай ми

— Но един букет трудно може да се приеме като заплаха, Клер. Може би просто някой иска да те поздрави, може би талантът ти най-сетне е забелязан.

— Това са цветя, Патрик. Черни цветя. Цветя на Злото. Той прави точно онова, което каза, че ще направи — опитва се да ме уплаши.

И успява.

Но дори докато си мисля това, вътрешно донякъде съм благодарна. Използвай това. Когато Аполони е получила същото това стихотворение анонимно, когато е отворила написаното на ръка писмо, което един ден просто пристигнало в дома ѝ, преди мастилото да е изсъхнало напълно върху листовете, тя също не е можела да разбере от кого е, нито каква е причината вниманието на този мъж да е насочено точно към нея. Дали е било от обожател, от преследвач или — както се е оказало — от един човек, който по някакъв странен начин е бил по малко и от двете. Винаги съм знаела, че сигурно е била уплашена, но сега наистина мога да го почувствам.

— Смяташ ли, че е възможно да придаваш твърде голямо значение на написаното? — казва тихо Патрик.

Така разбирам, че той също е проучвал симптомите на хистрионното разстройство на личността.

88

Вече си тръгвам, когато Лорънс се приближава към мен.

— Преди малко беше доста диво — казва той с хлапашка усмивка. — Ти наистина даде всичко от себе си.

— Благодаря — отвръщам.

Разсеяна съм и все още си мисля за цветята. Искам просто да се прибера у дома.

Той заговорнически снишава глас:

— Знаеш ли, бях забравил колко невероятна си в леглото.

— Ще приема това като комплимент. Виж, трябва да тръгвам…

— Почакай… — Той слага ръка на рамото ми. — Как си, Клер? — пита ме тихо. — Беше ми дяволски трудно да се опитвам да се преструвам, че между нас никога не е имало нищо. Но не мисли, че само защото мога да се правя пред тях, значи, че не изпитвам нищо към теб.

Поглеждам го втренчено.

— Честно казано, Лорънс, точно това си мислех.

Той пренебрегва саркастичния ми тон.

— Актьори, нали? Никога не знаем кое е истина и кое — не. Слушай, искаш ли да пием по нещо? Отседнал съм в хотел „Мандарин Ориентал“.

— Добре — казвам бавно. — Разбира се. Ще дойда в осем. Само да пийнем по нещо и да си поговорим, нали? Да си изясним нещата помежду си.

— Разбира се. Само по питие. Би било чудесно.

Поглеждам нетърпеливото му красиво лице и осъзнавам, че случилото се между нас не е приключило.

89

Същата вечер, по средата на второто си „Мартини“, Лорънс си признава колко се е възбудил по-рано, докато репетирахме сексуалната сцена.

— Не съм сигурен как ще успея да правя това с теб всяка вечер на сцената — добавя той с хлапашка усмивка. — Само така ми се стори или ти също се вживя малко повече от обичайното?

— Може би мъничко — казвам и се изчервявам.

По средата на третото „Мартини“, след като сме пофлиртували малко, той ме кани да се кача в стаята му.

Флиртуваме още малко и после казвам: „Добре, нека се качим горе“. Апартаментът му е на последния етаж, с гледка към парка. Сигурно струва на Патрик цяло състояние.

Той отваря бутилка шампанско. Докато пълни първата чаша, му казвам, че няма да спя с него.

— Така ли? — небрежно подхвърля той.

Очевидно не ми вярва. Представям си, че не са много жените, които отказват на Лорънс.

— Да — отговарям аз.

Той продължава да се усмихва.

— Тогава, ако нямаш против, може ли да попитам защо се съгласи да се качиш в стаята ми, Клер?

— Просто исках да видя гледката.

Тръгвам си и се прибирам вкъщи. Връщам се при Патрик и му показвам видеозаписа, който направих със скритата камера в дамската си чанта. Онзи, който ще изпратя на съпругата на Лорънс веднага след края на представлението.

— Ти си една луда зла жена — казва Патрик, вперил поглед в мен.

— Не знаеш колко съм луда — казвам го като обещание. — Още нищо не си видял.

90

На следващата сутрин Хенри ме взема както обикновено и ме придружава до студиото за репетиции. Все още съм заредена с адреналин от подмамването на Лорънс. Но когато влизам в репетиционната, всички стоят прави и видимо шокирани. Луиз, дубльорката ми, плаче. Лорънс си е лепнал сериозното, но чувствително изражение. Избягва погледа ми.

— Клер — казва Ейдън с печален глас. — Току-що научихме нещо ужасно. За Ниаша. Няма лесен начин да го кажа… Тя е мъртва.

За момент отказвам да разбера смисъла на думите му.

— Какво?

— От полицията ми съобщиха преди двайсет минути. Била е в апартамент под наем в Манхатън. Когато не е слязла при колата си сутринта, портиерът се качил да провери дали всичко е наред.

Той оглежда всички ни.

— От полицията не казаха много, но доколкото разбирам, става въпрос за убийство. Искат всички да останем тук, за да може да ни разпитат.

91

Седим в потресено мълчание. Никой не иска да пита как ще се отрази това на постановката. Някой пита нещо за семейството на Ниаша, но не знаем почти нищо. Давам си сметка, че е била изключително затворен човек.

Идват трима детективи, за да ни разпитат. Пада ми се жена, която се представя като детектив Ферели.