Повярвай ми

Трябва да ѝ разкажа всичко, решавам аз. Заради Ниаша. Затова ѝ казвам за преследвача, за цветята, за предположението ми, че онези съобщения са предназначени за мен.

— Първия път той отбеляза едно стихотворение на име „Призракът“. В него се разказва как влиза с взлом в спалнята на една жена и я изнасилва. Мислех, че е насочено към мен, но той всъщност е направил същото като Бодлер. Изпратил е стихотворението на мен, но е причинил нещата, които описва, на Vénus Noire.

Детектив Ферели неразбиращо примигва насреща ми. Нетърпеливо отивам и изваждам книгата от дамската си чанта.

— Като ангел с грейнали чудовищни очи ще дойда там, където спиш — прочитам аз. — С други думи, апартаментът на Ниаша. — Към теб беззвучно ще се рея сред сенките и мрака на нощта — е, това е достатъчно красноречиво. И ще ти дам, красавице сумрачна, целувки хладни като лунен лъч — сега разбирам, че това трябваше да ми подскаже истината. Той говори за „красавица сумрачна“. Има предвид Vénus Noire. Ниаша е била неговата цел. А не аз.

— Твърдите, че обстоятелствата около смъртта на госпожица Ниъри може би наподобяват описаното в това стихотворение? — бавно казва детектив Ферели.

— Точно това твърдя.

Едва се сдържам да не ѝ кажа, че убиецът сигурно е направил и снимки, но това означава, че ще трябва да ѝ разкажа за „Некрополис“, а ако започна да говоря за тези неща, наистина ще прозвуча налудничаво.

Устните ѝ се присвиват скептично, но тя записва нещо в бележника си.

— Как е умряла Ниаша? — настоявам аз. — Било е като в стихотворението, нали? Докато е спяла? И е имало нож или счупено стъкло и по някакъв начин е я обезобразил?

Детектив Ферели ме поглежда с погнуса.

— Госпожице Райт, към момента няма да разкриваме никакви подробности. По оперативни причини.

Произнася оперативни причини така, сякаш иска да каже: Не и пред извратеняци като теб.

— Сега можете ли да ми разкажете какво точно направихте, след като излязохте от тази сграда снощи?

— Отидох да изпия едно питие с Лорънс Писано — ето го там — в неговия хотел, „Мандарин Ориентал“, между осем и девет вечерта.

Тя ме поглежда многозначително.

— В бара?

— Да… и след това в стаята му. За кратко.

Тя си записва това, без да коментира. Нещо ме кара да добавя:

— Не спахме заедно.

— Е, това не ми влиза в работата, госпожице Райт. Само часовете, в които се е случило. А след това?

— Прибрах се вкъщи — живея с Патрик Фоглър, автора на пиесата. В жилищна сграда „Анклав“, на Сто и тринайсета улица.

— Добре. — Тя шумно затваря бележника си. — Към момента няма причина да смятаме, че смъртта на госпожица Ниъри е свързана по какъвто и да било начин с професионалния ѝ живот. Затова се опитайте да запазите спокойствие.

Отнема ми няколко секунди да разбера какво има предвид.

— Вие не ми вярвате? Не мислите, че преследвачът ми има нещо общо с всичко това?

— Все още няма да се ангажираме с окончателно мнение по този въпрос — казва безстрастно тя. — Но фактът, че някой ви е оставил стихотворение и ви е изпратил цветя, не съвпада с никоя от работните версии на разследването.

92

Ейдън ни казва да останем колкото пожелаем, а след това да си починем до края на деня. Луиз, дубльорката, най-сетне спира да плаче. Тръгва си с Лорънс, който я е прегърнал с една ръка. Останалите се разотиваме мълчаливо, всеки потънал в собствените си мисли.

Обаждам се на Хенри, за да ме придружи обратно до апартамента. Когато пристигаме, Ейдън вече е там с Патрик и двамата обсъждат как всичко това ще се отрази на постановката. Явно новината вече е нашумяла в социалните мрежи. Отивам в кухнята, но без да искам, чувам какво си говорят.

— Говорих с Фейт — казва Ейдън. Фейт е дубльорката на Ниаша. — Тя е готова да поеме ролята. Ще трябва да пренапишем съвсем малко текста на пиесата, за да отпадне нейната собствена героиня.

— Хората няма ли да очакват да отменим постановката? — пита Патрик.

— Не мисля. Рядко се случва актьор да умре по време на репетиции, но не е нечувано. Всички знаят, че шоуто трябва да продължи.

А ти знаеш, че подобна реклама ще увеличи продажбата на билети — мисля си цинично аз.

— Ще направим изявление — добавя Ейдън. — Скърбим за една скъпа приятелка и един великолепен талант. Внезапната загуба на Ниаша е ужасна трагедия и тя горчиво ще ни липсва. И още утре ще съберем всички, за да подновим репетициите. Фейт ще има нужда от усилена подготовка.

— Той изглежда забележително спокоен в цялата тази ситуация — казва Патрик, след като Ейдън си тръгва.

— Това му е работата. Сега трупата ще има нужда от човек, на когото да разчита.

— А ти? Ти добре ли си?

Поколебавам се.

— Може ли да ти кажа нещо ужасно?

— Разбира се.