Повярвай ми

Той сам каза, че вероятно скоро ще остане без работа. Той също се нуждае от пари. И като човек, който е работил под прикритие, би бил способен да запази достатъчно самообладание, за да нагласи местопрестъплението така, сякаш не е било просто обир.

Аз ли бях изкупителната жертва, която Хенри е набелязал за убийството на Стела?

В края на краищата аз бях идеална за целта. Адвокатската кантора се канеше да прекрати работата си с мен заради предполагаемите ми криминални деяния. Той би могъл да използва обвиненията на онзи боклук, адвоката Рик, за да ме изкара изкусна лъжкиня и крадла.

Дори ме накара да отида и да се срещна предварително със Стела, за да изглежда така, сякаш съм имала време да го планирам. Какво точно му каза Стела онази нощ? Знаех си, че това е грешка. Сякаш се е наложило да я убеждава да го направи.

Някои хора потъват толкова дълбоко в сивото, че то ги поглъща завинаги…

Поклащам глава, за да се отърся от тези мисли. От полицията провериха Хенри, точно както казаха, че ще направят. Онова непохватно стисване на рамото ми беше само защото почувства, че трябва да ме предпази, нищо повече.

И може би защото, ако трябва да съм честна, Хенри малко си падаше по мен още от първия път, когато се явих на прослушване, като се преструвах, че флиртувам с него в онзи бар.

С Хенри ще съм в безопасност. Трябва да спра с параноичните мисли.

На вратата се почуква.

— Кой е? — извиквам аз.

— Коса и грим.

Отварям вратата. Там стои млад мъж. Има къса, добре оформена коса, голяма усмивка и съвсем дискретни сенки за очи. През рамото му е преметнато едно от онези повсеместни сгъваеми куфарчета, в които гримьорите държат нещата си. На врата му виси издаден от театъра пропуск, точно както е наредено на всички служители.

— Здравейте — казва ведро той, — госпожице Райт! Аз съм Глен. Как сте днес?

— О, здравей!

Знам, че Лорънс и Ниаша настояваха в договора им да бъде включен гримьор и фризьор, но аз бях останала с впечатление, че сама ще се погрижа за тези неща.

— Влез. И моля те, наричай ме Клер.

— Радвам се да се запознаем, Клер.

Той сваля куфарчето от рамото си и го отваря. Капакът се разгръща в няколко реда, препълнени с четки и моливи за гримиране.

— Да се залавяме за работа? Ще трябва да си сложиш халат.

— Разбира се.

Ейдън иска кожата по цялото ми тяло да е бледа за сцената със статуята. Обръщам се с гръб към Глен, свалям си блузата и си обличам халат. Докато го правя, поглеждам към него в огледалото.

Той ме наблюдава.

Което, на пръв поглед, ми се струва непрофесионално. Но може би просто иска да види как изглеждам, за да прецени как да ме гримира. Не бива да се поддавам на параноята.

Сядам. Заедно оглеждаме критично лицето ми в огледалото.

— Ако можеш да направиш нещо за това… — казвам аз, като посочвам една пъпка високо на челото си.

Макар да са минали десет седмици, откакто спрях да пия хапчетата на доктор Банър, по кожата ми продължават да избиват пъпки.

— Няма проблем — казва той, като хваща главата ми с ръце и започва да я върти наляво и надясно. Под тънките бели гумени ръкавици пръстите му са студени. — Когато приключа с теб, ще си най-красивият труп, който някога са виждали в този театър.

Трепвам. Не мога да се отърся от спомена за Ниаша.

— Реално погледнато, аз съм статуя. И то само в една сцена.

Глен посяга надолу към куфарчето си и отваря нов ред с отделения, от които избира подходящ фондьотен.

— Пиесата страшно ми хареса, между другото. Точно хванах техническата проверка. Всички бяха добри, но ти беше жестока.

— Благодаря — казвам скромно.

Той умело нанася фондьотена по челото ми и с малки кръгови движения закрива пъпката.

— Честно казано, доста си падам по Шарл Бодлер.

Произнася името му по същия начин като Патрик, с френски акцент. Бодлеър.

Глен спира да ме гримира и като ме поглежда в огледалото, замечтано цитира:

Да си отдъхнем, душо моя скръбна.
Ти искаш здрач — той вече е на път
и мракът спуска своята прегръдка,
едни я любят, други се боят.

Поглеждам надолу към ръката си. Кожата ми е настръхнала.

— Каза го много добре.

— Благодаря ти… Знаеш ли как завършва?

Поклащам глава.

— Патрик е експертът по Бодлер, не аз. По-добре да си поговориш с него.

Макар да подозирам, че дори на Патрик не би му се понравил интересът на този супер фен.

— О, Патрик. Преводачът. — Глен размахва фондьотена към отражението ми в огледалото, сякаш се заканва с пръст. — За истинските познавачи неговите преводи понякога изглеждат твърде свободни. Но си признавам, че този не е такъв. По-скоро прилича на приспивна песен, нали? Приспивна песен за смъртта.

Без да откъсва поглед от моя, той продължава: