Прашинка в Божието око

Отначало нямаше почти нищо, което да не знае. Сламката се намираше само на трийсет и пет светлинни години от Нова Шотландия и бяха правени много наблюдения, някои още от самия Джаспър Мърчисън. Звезда G2, по-слабо активна от земното слънце, по-студена и по-малка. В момента почти нямаше слънчеви петна и астрофизиците намираха този факт за досаден.

Род знаеше за газовия гигант още преди да потеглят. Някогашните астрономи бяха извели съществуването му на основата на пертурбациите в орбитата на Сламката около Окото. Масата му беше известна и я бяха открили почти там, където очакваха. По-тежък, но по-малък от Юпитер, много по-плътен, с ядро от дегенерираща материя. Докато учените работеха, екипажът определяше курсове до него, в случай че се наложи да презаредят някой от корабите. Получаването на водород чрез навлизане по хиперболична орбита в атмосферата на газов гигант бе трудно, но за предпочитане пред това да останат безпомощни в непозната система.

— В момента търсим троянските пунктове, капитане съобщи на Род Бъкман два часа след скока.

— Някаква следа от планетата на Сламката?

— Засега не. — Астрофизикът затвори.

Защо се бяха загрижили за троянските пунктове? На шейсет градуса пред и зад гигантската планета трябваше да има точки на стабилно равновесие, наречени „троянски“ по името на троянските астероиди, заемащи подобно местоположение в орбитата на Юпитер. В продължение на милиони години те бяха събрали около себе си облаци от прах и астероиди. Но защо Бъкман се занимаваше с тях?

Когато ги откри, астрофизикът отново се обади.

— Плътни са! — радостно възкликна той. — Или цялата система е натъпкана с астероиди, или действа нов принцип. Там има повече боклук, отколкото във всяка друга система. Цяло чудо е, че не са образували луни…

— Открихте ли обитаемата планета?

— Не още — отвърна Бъкман и изчезна от екрана. От скока бяха изтекли три часа.

Трийсет минути по-късно Бъкман пак се обади.

— Тези троянски астероиди имат извънредно високо съотношение между отразяваната и получаваната светлина, капитане. Трябва да са натъпкани с прах. Това навярно обяснява как са били привлечени толкова много от по-големите частици. Прашните облаци ги забавят, после ги излъскват…

— Доктор Бъкман! В тази система има обитаема планета и е изключително важно да я открием. Това са първите разумни същества…

— По дяволите, капитане, търсим я! Търсим я! — Астрофизикът погледна настрани, после се отдръпна. За миг екранът остана празен. Виждаше се само някакъв техник в дъното на помещението.

После пред Блейн се появи министърът на науката.

— Моля да ме извините за прекъсването, капитане — каза Хорват. — Правилно ли съм разбрал, че не сте доволен от нашите методи на търсене?

— Нямам желание да се намесвам в работата ви, доктор Хорват. Но вие взехте цялата ми апаратура, а получавам информация единствено за астероидите. Вече се чудя дали търсим едно и също.

— Това не е космическо сражение, капитане — меко отвърна министърът. — По време на военна операция целта е известна. Навярно знаете и разположението на планетите във всяка интересуваща ви система…

— По дяволите, планетите се откриват от научни екипи.

— Някога участвали ли сте в такъв, капитане?

— Не.

— Е, тогава нека ви обясня проблема, пред който сме изправени. Докато не локализираме газовия гигант и троянските астероиди, не разполагаме с точни данни за равнината на системата. От уредите в сондата изведохме приемливата за сламкарите температура, а по нея преценихме на какво разстояние от тяхното слънце би трябвало да се намира планетата им — и пак се налага да търсим небесно тяло в радиус от сто и двайсет милиона километра. Разбирате ли ме?

Блейн кимна.

— Трябва да претърсим целия район. Известно ни е, че планетата не е скрита зад слънцето, защото сме над равнината на системата. След като я снимаме, ще проучим цялото това огромно звездно поле, за да открием нужната ни светла точица.

— Може би съм очаквал прекалено много.

— Възможно е. Всички сме нетърпеливи. — Той се усмихна — за стотна от секундата лицето му сякаш се разцепи на две — и изчезна.

Шест часа след скока Хорват се появи отново. От Бъкман нямаше и следа.

— Не, капитане, не сме локализирали обитаемата планета. Но наблюденията на доктор Бъкман ни помогнаха да открием сламкарска цивилизация. В троянските пунктове.

— Обитаеми ли са?

— Определено. Гъмжат от микровълнови честоти. Трябваше да се досетим по високото съотношение между отразяваната и получаваната светлина на по-големите тела. Полираните повърхности са резултат от цивилизация. Боя се, че хората на доктор Бъкман до голяма степен приемат вселената за мъртва.

— Благодаря, докторе. Дали някой от тези сигнали е за нас?

— Едва ли, капитане. Но по-близкия троянски пункт е под нас в равнината на тази система — на около три милиона километра. Предлагам да отидем там. Ако се съди по очевидната цивилизованост на троянските пунктове, обитаемата планета може да не е действителен център на сламкарската цивилизация. Навярно е като Земята. Или още по-опустошена.