Прашинка в Божието око

— Вижте, Бери, боя се, че в работно време… Уф, добре. Благодаря, Набил. — Ученият предпазливо опита течността, после отпи голяма глътка. — Ах! Чудесно е. Благодаря, Бери, това наистина би трябвало да ме разсъни.

— Изглежда, имате нужда. Обикновено никога не развалям хубавото кафе с дестилиран алкохол. Кога сте се хранили за последен път?

— Не си спомням.

— Набил, храна за нашия гост. Бързо.

— Бяхме толкова заети, Бери, че действително нямах време. Имаме да проучваме цяла слънчева система, да не споменавам за задачите, които изпълняваме за флота — засичане на неутринови излъчвания, проследяване на оная проклета светлина…

— Докторе, ако случайно сега умрете, много от наблюденията ви ще останат незаписани, нали?

Бъкман се усмихна.

— Много драматично, Бери. Но предполагам, че имам няколко свободни минути. В момента просто чакаме онзи светлинен сигнал да угасне.

— От планетата на Сламката ли?

— От основната планета, да, поне идва от там, откъдето трябва. Но няма да видим самата планета, докато не изключат лазера, а те не го изключват. Говорят ли говорят — и за какво? Какво могат да ни кажат, след като не знаем езика им?

— В края на краищата, докторе, как изобщо могат да ни кажат нещо преди да ни научат на езика си? Сигурно в момента се опитват да направят тъкмо това. Някой работи ли по въпроса?

Бъкман яростно изръмжа.

— Хорват нареди цялата апаратура да подава информация за Харди и лингвистите. Не можем да продължим с наблюденията на Въглищния чувал — а досега никой не е бил толкова близо до него! — Лицето му омекна. — Но можем да проучим троянските астероиди.

Очите на астрофизика отново се отправиха към безкрайността.

— Адски са много. И прахът не е чак толкова плътен. Допуснах грешка, Бери, няма достатъчно прах, за да привлича скалите, нито да ги полира. Сигурно са го сторили сламкарите. Ония скали трябва да гъмжат от тях, неутриновите излъчвания са фантастични. Но как са хванали толкова много астероиди?

— Неутринови излъчвания. Това означава ядрена техника.

Бъкман се усмихна.

— При това по-развита от нашата. За търговските възможности ли си мислите?

— Разбира се. Иначе защо съм тук? — „И щях да съм тук даже флотът да не ми беше дал да разбера, че алтернативата е арест… но Бъкман не би могъл да го знае. Само Блейн.“ — Колкото по-развита е тяхната цивилизация, толкова повече стока ще имат за търговия. — „И толкова по-трудно ще е да ги измамя, но Бъкман не се интересува от такива неща.“

— Можехме да се движим много по-бързо, ако флотът не използваше нашите телескопи — оплака се астрофизикът. — И Хорват им позволява! А, добре. — В каютата влезе Набил с поднос в ръце.

Бъкман се нахвърли на храната като изгладнял плъх.

— Не твърдя, че всичките им проекти са безинтересни — рече той между хапките. — Извънземният кораб…

— Кораб ли?

— Към нас се приближава кораб, навярно за да ни посрещне. Не знаехте ли?

— Не.

— Идва от голям каменен астероид далеч извън основната група. Въпросът е, че е много лек. Трябва да е с изключително странна форма, освен ако в скалата няма газови мехурчета, което означава…

Бери буйно се засмя.

Докторе, извънземният космически кораб определено е по-интересен от някакъв каменен астероид!

Бъкман се сепна.

— Защо?

Точиците станаха червени, после черни. Очевидно се охлаждаха. Но как изобщо се бяха нагрели?

Инженерката престана да се чуди, когато една от тях се насочи към нея. В металните маси имаше енергийни източници.

И се движеха самостоятелно. Какво представляваха? Инженерки, господарки или безмозъчни машини? Посреднички в някаква неразбираема задача? Тя мразеше посредничките, които толкова лесно и нелепо се намесваха във важната й работа.

А може би точиците бяха часовникари? Не, господари, най-вероятно. Помисли си дали да не избяга, но приближаващият гигант бе прекалено мощен. Ускоряваше с 1.14 g почти максимумът на нейния кораб. Една инженерка не можеше да стори нищо друго, освен да го посрещне.

Освен това… толкова много метал! В полезна форма, доколкото можеше да прецени. Рояците бяха пълни с метални предмети, но от сплави, прекалено здрави, за да бъдат преобразувани.

Толкова много метал.

Но трябваше да я посрещне той, не обратното. Тя нямаше нито достатъчно гориво, нито ускорение. Изчисли точките за обръщане наум. Другият щеше да направи същото, разбира се. При постоянно ускорение решението беше уникално. Нямаше нужда да обменя информация с него.

Инженерите не ги биваше в общуването.

14. Инженерката

Извънземният кораб представляваше компактна маса с неправилна форма и мътносива повърхност — приличаше на стиснато в шепи парче глина. Наглед без система стърчаха различни придатъци: пръстен от куки около — според Уитбред — задния край, сребриста нишка, опасваща средата на тялото, прозрачни изпъкналости в двата края, антени, описващи своеобразни криви, и нещо като жило отзад, тънко и право, много по-дълго от оста на кораба.