Беше излязла сама навън, когато видя Ейбрахам Рейвънуд да стои на същия ъгъл, където го срещна за първи път преди почти година. Сякаш я бе чакал, знаейки, че ще дойде. Сякаш виждаше войната, която се водеше в съзнанието й. Война, която се боеше, че не може да спечели.
Махна й, като че ли бяха стари приятели.
— Изглеждаш притеснена, мис Дюшан. Нещо тревожи ли те, мила? Мога ли да ти помогна по някакъв начин?
С бялата си брада и бастуна Ейбрахам напомняше на Сарафина за дядо й. Семейството й липсваше, въпреки че те отказваха да я приемат.
— Не мисля.
— Все още ли се бориш с истинската си природа? Гласовете по-силни ли са вече?
Да, така беше, но той откъде можеше да го знае? Инкубусите не стават Мрак. Те са родени в тъмнината.
Той опита отново.
— Започна ли да предизвикваш пожари, без да искаш? Процесът се нарича Пробуждането на огъня.
Сарафина застина на място. Вече бе предизвикала неволно няколко малки пожара. Когато ставаше прекалено емоционална, чувствата й се материализираха в пламъци. Сега съзнанието й бе обсебено само от две мисли: огъня и Лена.
— Не знаех, че си има име — прошепна тя.
— Доста неща има, които не знаеш. Бих искал да те поканя да дойдеш при мен. Мога да те науча на всичко, което трябва да знаеш.
Сарафина извърна поглед встрани. Той беше Мрак, демон. Черните му очи й казваха всичко, което имаше нужда да знае. Не можеше да вярва на Ейбрахам Рейвънуд.
— Имаш дете, нали? — Не беше точно въпрос. — Искаш ли да живее в този свят, обвързана с проклятие, датиращо от време много преди ти самата да се родиш? Или искаш тя да бъде свободна сама да се Призове?
Сарафина не бе казала на Джон за срещата си с Ейбрахам в Тунелите. Той нямаше да разбере. За Джон светът бе черен или бял, Светлина или Мрак. Не знаеше, че могат да съществуват заедно, в един и същи човек, както ставаше с нея. Тя мразеше да лъже, но го правеше заради Лена.
Ейбрахам й разкри нещо, за което никой в семейството й не говореше — пророчество, свързано с проклятието. Пророчество, което можеше да спаси Лена.
— Сигурен съм, че чародейците в семейството ти никога не са ти споменавали за това.
После извади от джоба си сгънат лист, отвори го и й прочете думите, които обещаваха да променят всичко: „Първият ще бъде Тъмен. Но вторият може да избере да се върне назад“.
Сарафина притаи дъх.