Прелестен хаос

Сарафина чуваше и друг глас някъде в тайните мрачни стаички на съзнанието си, глас, който нахлуваше в мислите и сънищата й късно нощем. Ейбрахам. Мислиш, че го обичаш, но не е вярно. Не можеш да обичаш някого, който не знае коя си всъщност. Ти не си чародейка. Ти си една от нас.

— Изабел? — Джон се взираше в нея, търсеше в очите й момичето, в което бе влюбен. Момиче, което малко по-малко бе поглъщано от някой друг.

— Да — отвърна Сарафина и го прегърна.

Каква част от нея бе останала?

Обви ръцете си около врата на Джон, притеглена към него още веднъж.

— Да, ще се омъжа за теб.

* * *

Лена отвори очи. Лежеше на мръсния циментов под до мен, върховете на кецовете ни почти се докосваха.

— О, божичко, Итън. Започнало е, когато е срещнала Ейбрахам.

— Майка ти вече е била призована от Мрака.

— Не знаем това. Може би е щяла да се пребори, както чичо Макон.

Знаех колко отчаяно Лена искаше да повярва, че има нещо добро в майка й. Че не е била предопределена от самото начало да стане убийцата и чудовището, което и двамата познавахме.

Може би.

Изправихме се на крака тъкмо когато Мариан се появи иззад кашоните.

— Късно е. Колкото и да ми липсва вашето търкане на пода, наистина ще ви помоля да тръгвате. Срещата няма да е от най-приятните, опасявам се.

— Какво имаш предвид?

— Съветът ще ме посети.

— Съветът?

Не бях сигурен за кой от всичките съвети в окръга говори.

— Съветът на пазителите.

Лена кимна и се усмихна със съчувствие.

— Чичо Макон ми каза. Можем ли да направим нещо? Да напишем някакво писмо, да подпишем петиция? Да раздаваме флайери?

Мариан се усмихна — беше оценила шегата, но изглеждаше уморена.

— Не. Те просто си вършат работата.

— Която е?

— Да са сигурни, че останалите от нас следват правилата. Мисля, че тук опира до въпроса за разграничаване на делата и отговорностите. Готова съм да поема отговорност за стореното от мен. Но нищо повече. „Цената на величието е отговорността.“

Погледна ме очаквателно.

— Ъъъ, Платон? — предположих плахо аз.

— Уинстън Чърчил — въздъхна тя. — Това е всичко, което те могат да поискат от мен, и всичко, което мога аз да поискам от себе си. Време е вече да си вървите.

Едва сега забелязах, че Мариан бе облечена с много немариански дрехи. Вместо обичайните цветни рокли носеше дълга черна роба върху черна рокля. Сякаш щеше да ходи на погребение. А това бе последното място, на което щях да я пусна да отиде без мен.

— Няма да ходим никъде.

Тя поклати глава.

— С изключение на вкъщи.

— Не.

— Итън, не съм убедена, че идеята е добра.

— Когато с Лена бяхме сами под обстрела на всички онези полудели жени от ДАР, ти излезе и ни защити — ти и Макон бяхте единствените. Няма начин да те оставя сама.

Лена се тръсна на един от малкото оцелели столове и се настани удобно.

— Нито пък аз.

— Много сте мили и двамата. Но възнамерявам да ви държа далече от това. Мисля, че така е по-добре за всички ни.

— Не си ли забелязала, че когато някой каже нещо такова, никога не е добре за никого. Особено за човека, който го казва?

Погледнах към Лена.

Върви и доведи Макон. Аз ще остана тук с Мариан. Не искам да минава през това сама.

Лена вече бе при вратата, ключалката се отвори сама, преди Мариан да успее да каже нещо.

Тръгвам.

Поставих ръце на раменете на Мариан и я стиснах леко.

— Това не е ли от онези твои пъти, когато изваждаш някоя книга от рафта и тя магически ни казва, че всичко ще бъде наред?

Тя се разсмя и за миг приличаше на старата Мариан, Мариан, която нямаше да бъде викана на процес за неща, които не бе извършила, която не се тревожеше за неща, които не можеше да промени.

— Не помня някоя от книгите, които сме вадили напоследък, да е казвала подобно нещо.

— Да. Добре, нека да стоим далече от философите и поезията. Никакъв Едгар Алън По тази вечер.

Мариан се усмихна.

— Не всички са толкова зле. Винаги можеш да подхванеш Платон, например — уточни тя и ме потупа по ръката. — „Смелостта е вид спасение“, Итън. — Порови в една от кутиите и извади обгоряла книга. — Предполагам, че ще бъдеш доволен да научиш, че Платон оцеля след Големия пожар в Гатлинската библиотека.

Нещата можеха да се влошават, но за пръв път от седмици наистина се почувствах добре.

9.X Изненадващи открития