Престъпни удоволствия

- Всяка нощ го сънувам! Това какво означава?

- Той се свързва с теб, съживителке. След третия белег ще разполагате с по-пряка съзнателна връзка.

Поклатих глава.

- Не!

- Какво „не“, съживителке? Не на третия знак или не, не ни вярваш? - поинтересува се вампирката.

- Не искам да бъда слуга никому!

- Случайно да се храниш по-обилно от обикновено? Въпросът беше толкова странен, че просто останах втрещена близо минута, после си спомних.

- Да. Важно ли е?

Николаос се намръщи.

- Той изсмуква енергия от теб, Анита. Храни се чрез тялото ти. Досега трябваше да е отслабнал, но ти го поддържаш силен.

- Не съм имала такова намерение.

- Вярвам ти - съгласи се вампирката. - Снощи, когато осъзнах какво е сторил, направо излязох от кожата си от яд. Затова прибрах любовника ти.

- Моля те, повярвай, че не ми е любовник!

- Тогава защо рискува да си навлече гнева ми, за да те спаси снощи? От приятелство? От любезност? Не мисля така!

Добре, нека си вярва, в каквото си иска. Само да се измъкнем оттук живи, което е целта. Нищо друго няма значение.

- Какво можем да сторим ние с Филип, за да се извиним?

- О, каква любезност, това ми харесва! - Николаос положи длан на кръста на Бърчард - привичен жест, като потупването на куче. - Да й покажем ли какво я очаква?

Цялото му тяло се напрегна, сякаш през него премина електрически

ток.

- Ако господарката ми пожелае.

- Желая! - отвърна тя.

Бърчард коленичи пред нея, лицето му бе приблизително на нивото на гърдите й. Николаос погледна към мен над главата му.

- Това - обясни тя, - е четвъртият белег!

Посегна към малките перлени копчета, които украсяваха предницата на бялата рокля. Широко я разтвори и оголи малките си гърди. Бяха детски гърдички - мънички и полуоформени. Прокара пръст покрай лявата. Кожата се разцепи като земя под плуг и по гърдите и корема й покапа червена кървава струйка.

Не виждах лицето на Бърчард, който се наведе напред. Плъзна ръце около кръста на вампирката. Зарови лице между гърдите й. Тя се напрегна и изви гръб. В тихата стая се разнесе едва доловимо смучене.

Отклоних очи, мъчех се да гледам където и да е, но не и към тях, сякаш ги бях хванала да правят секс, но не можех да си тръгна. Валън-тайн ме зяпаше. Отвърнах на погледа му. Той ми свали въображаема шапка и оголи зъби. Не му обърнах внимание.

Бърчард седеше до креслото, полуоблегнат на него. Лицето му беше отпуснато и зачервено, гръдният му кош подскачаше при всяко дълбоко вдишване. Избърса кръвта от устата си с трепереща ръка. Никола-ос бе съвсем неподвижна, с отметната глава и затворени очи. Вероятно в крайна сметка сексът не беше толкова лоша аналогия.

Все още замижала и отпусната назад, вампирката заговори с дрезгав глас:

- Твоят приятел Уили е затворен в ковчега. Стана му жал за Филип. Налага се да го излекуваме от тези инстинкти!

Тя вдигна отсъстващо глава - очите й блестяха, направо сияеха, сякаш имаха своя собствена светлина.

- Днес виждаш ли белега ми?

Поклатих глава. Тя беше прекрасно дете, съвършено и идеално. Никакви недостатъци.

- Пак изглеждаш перфектно. Защо?

- Защото влагам допълнителна енергия в маската. Наложи се да поработя по въпроса. - гласът й бе нисък и топъл, набираше горещина като гръмотевична буря, която е още далеч.

Космите по врата ми настръхнаха. Готвеше се нещо лошо.

- Жан-Клод си има последователи, Анита! Ако го убия, ще го превърнат в светец. Но ако им го покажа слаб и безсилен, те просто ще се отцепят и ще последват мен - или пък ще се разпилеят.

Николаос се изправи. Роклята й отново бе закопчана догоре. Белос-нежната й коса се люлееше, сякаш я лъхаше ветрец, но не усещах такъв.

- Ще съсипя нещо, на което Жан-Клод е дал защитата си!

Колко бързо бих могла да докопам ножа на глезена си? И каква полза щях да имам от него?

- Ще докажа на всички, че Жан-Клод не може да защити никого. Аз съм господарка на всичко.

Егоцентрична кучка. Преди да сторя каквото и да е, Уинтър ме сграбчи за ръката. Бях твърде погълната да следя вампирите, за да обърна внимание на хората.

- Давайте! - нареди Николаос. - Убийте го!

Обри и Валънтайн се отлепиха от стената и се поклониха. След това изчезнаха, сякаш са се изпарили. Извърнах се към господарката на града.

Тя се усмихна.

- Да, замъглих ума ти и ти не ги видя да си отиват!

- И къде ги изпрати? - стомахът ми бе свит. Мисля, че вече знаех отговора.

- Жан-Клод е дал на Филип защитата си, значи той трябва да умре.

-Не!

Николаос се усмихна:

- О, да!

В коридора отекна писък. Мъжки писък. Писъкът на Филип.

-Не!

За малко да падна на колене, само хватката на Уинтър ме спря да не се срутя на пода. Престорих се, че припадам и увиснах на ръката му. Той ме пусна. Сграбчих ножа в канията на глезена си. Двамата бяхме близо до коридора и далеч от Николаос и нейния слуга. Може би доста-тъчно далеч.

Уинтър се взираше в господарката си, сякаш чакаше нареждания, а аз се надигнах от земята и забих ножа в слабините му. Острието потъна дълбоко и кръвта плисна, щом измъкнах оръжието и се втурнах към коридора.

Преди първият порив на вятъра да полази по гърба ми, стигнах до вратата на килията. Не обърнах глава. Отворих.