Проклятието на инките

- Откъде можеш да знаеш каква е съдбата ми? Какво изобщо означава това? Част от какво? За каква „тъкан“ говориш? - Хайръм направи кавички с пръсти, за да наблегне на думата „тъкан“. - Откъде изобщо знаеш къде се намира Вилкапампа? Откъде знаеш, че жена ми е бременна? Много странен човек си, Уилсън Даулинг.

- Достатъчно е да знаеш, че аз също имам своята роля в откриването на Вилкапампа. Ще те заведа там... а ти ще свършиш останалото. Повече не мога да ти кажа. - Уилсън посочи Хайръм с пръст. - И никога не бива да споменаваш името или ролята ми.

Хайръм наклони глава настрани.

- Не мога да реша дали говориш дивотии или не. Наистина не мога. В много отношения звучиш толкова достоверно. Обикновено детекторът ми за глупости е доста ефективен. - Хайръм въздъхна. - Предполагам, че времето ще покаже.

В нощта избоботи гръм, силният дъжд не преставаше да барабани по обшивката на покрива.

Хайръм се огледа.

- Да открием тази барака си беше късмет, признавам го. - Нямаше как да разбере, че Уилсън знаеше за съществуването на бараката още преди да тръгнат от Куско. Бележките към мисията я описваха като мястото, на което да прекарат нощта.

Огънят силно изпука и един жив въглен излетя, като пропусна Уилсън на милиметри и се удари в стената. Уилсън го вдигна с вилицата си и го хвърли обратно в буйния огън. Обърна седлото, за да изсуши другата му страна, и отново седна. През цялото време усещаше погледа на Хайръм върху себе си.

- Атлет ли си? - попита Хайръм.

- Не, не съм - отвърна Уилсън.

- Целият си само мускули. - Хайръм издиша дълга струя дим и хвърли цигарата си в огъня. - Моето телосложение е много по-добре пригодено за дългосрочни пътешествия из пустошта на Южна Америка. Веднъж не ядох цяла седмица... бас държа, че ти не би успял.

Уилсън погледна хилавия мъж от другата страна на огъня, с бледата му кожа и щръкнали ребра.

- Имаш вид на човек, на когото малко повече храна не би се отразила зле.

Хайръм отпи поредната глътка уиски.

- Австралиец си, нали?

Уилсън кимна.

- Да.

- Чувам, че сте дали право на жените да гласуват. Първите в света! - подигравателно рече той и се разсмя.

- Новозеландците бяха първи - поправи го Уилсън.

- Новозеландците? - изненада се Хайръм. - Наистина ли?

- Те бяха първи. Ние сме втори.

- Така или иначе, и в двата случая е глупост - разпалено рече Хайръм. - Досадните борци за правата на жените са плъзнали навсякъде из Щатите. Голяма беля са. Много голяма. Ако питаш мен, никога няма да получат избирателни права у дома. В Съединените щати жените са повече от мъжете според преброяването отпреди осем години, а това означава, че биха контролирали всичко.

- И какво му е лошото на това?

Хайръм го посочи с бутилката.

- Майтапиш се, нали?

- И мъжете, и жените ще имат право на глас - обяви Уилсън. - Това е бъдещето, към което вървим.

- Пълни глупости! - отвърна Хайръм. - Никога няма да се случи. - Той замълча за момент и се вгледа в Уилсън. - Наистина се надявам да разбираш повече от откриване на изгубени градове на инките, отколкото от политика, защото е ясно, че за нея нищо не знаеш. Можеш ли да си представиш жени да управляват света? - Той отново се изсмя. - Навсякъде ще има вази с цветя и всяка маса ще е с плетена покривка. Никой няма да може да казва онова, което мисли в действителност. Мъжете ще трябва да вършат половината домакинска работа. Модата ще стане от първостепенна важност. Ще настъпи пълен хаос! Да не говорим за края на месеца!

- Всичко се променя - рече Уилсън. - Това е единственото сигурно нещо, на което съм се натъквал.

Хайръм отново започна да свива цигара.

- Знам две неща, които никога няма да се променят. Религията ще продължи да съществува и ще си остане най-ценното нещо на света. През целия си живот съм се занимавал с история, изучавал съм много епохи и най-различни империи. Всички те имат две общи черти - религията и златото. Именно затова ги е имало инките, същото важи и за конкистадорите. Това е причината и за железопътната линия, която строят край колибата - за да събират души и богатство, било то във формата на захарна тръстика, въглища или друго. Всичко в крайна сметка се измерва в злато.

Уилсън посочи с вилицата раницата с консервите сардини и печен боб.

- Наистина трябва да хапнеш нещо.

Хайръм вдигна бутилката си.

- Всичко, от което се нуждая, е тук.