Пророчеството на гарвана

Уелк протегна ръка за дневника. Ганзи преглътна.

— Уелк… сър… сигурен ли сте, че това е единственият възможен начин?

Чу се меко, но непогрешимо прищракване. Това беше звук, който бе лесно разпознаваем благодарение на стотиците екшъни и кримки, които Ганзи бе гледал, на видеоигрите, които бе играл. Въпреки че никога не го беше чувал наяве, той познаваше отлично звука, който пистолетът издава, когато му свалят предпазителя.

Уелк опря дулото на пистолета в челото на момчето и изсъска.

— Не. Това е другият възможен начин!

И Ганзи изведнъж излезе от себе си по същия начин, както му се бе случило в Манифактура Монмът, когато бе наблюдавал осата. Едновременно обхвана реалността — пистолет, опрян в средата на челото му, толкова студен, че се усещаше като острие, и вероятността — пръстът на Уелк натиска спусъка, куршумът пробива черепа му и вместо да намери обратния път към Хенриета, той намери смъртта си.

Дневникът в ръцете му натежа. Той нямаше нужда от него. Знаеше всичко наизуст.

Но все пак този дневник бе самият той. Прощавайки се с него, той се прощаваше с всичко, за което бе работил толкова време.

Ще си направя нов дневник.

— Ако просто ме бяхте попитали — изрече, — щях да ви кажа всичко, което е написано тук. Щях да бъда щастлив да го споделя с вас. То никога не е било тайна!

Пистолетът, опрян в челото на Ганзи, потрепна. Уелк промърмори:

— Не мога да повярвам на онова, което казваш, когато съм опрял до главата ти пистолет. Не мога да повярвам също така, че изобщо си правиш труда да го казваш!

— Само така можете да разберете, че е истина — отговори Ганзи и позволи на Уелк да измъкне дневника от ръката му.

— Отвращаваш ме! — изръмжа Уелк, притиснал дневника до гърдите си. — Мислиш се за недосегаем. Е, аз също се мислех някога за такъв!

Когато чу това, Ганзи разбра, че Уелк се кани да го убие. Нямаше начин човек, който е изпълнен с такава омраза в сърцето си и с такава горчивина в гласа си и държи пистолет, да не дръпне спусъка.

Лицето на Уелк се смръщи.

И в следващия миг вече нямаше никакво време — само пространството между изпускането на един дъх и поемането на следващия.

Преди седем месеца Ронан бе учил Ганзи как да забива кроше в противника.

Удряй с тялото си, не само с юмрука си.

Гледай къде се прицелваш.

Лакът на деветдесет градуса.

Не мисли колко ще те боли.

Ганзи, казах ти — изобщо не се замисляй колко ще те боли!

И Ганзи замахна.

За миг забрави почти всичко, на което го беше учил Ронан, но все пак си спомни да гледа целта. И само благодарение на това, а може би и на късмета, успя да избие пистолета от ръката на Уелк, изпращайки го към чакъла на банкета.

Уелк изрева.

Двамата се хвърлиха едновременно към пистолета. Ганзи се спъна, падна на коляно и започна да рита сляпо по посока на оръжието. Чу как кракът му се сблъсква с нещо. Първо ръката на Уелк, й после нещо по-твърдо. Пистолетът се плъзна към задните гуми на камарото, а Ганзи изпълзя към другия му край. Светлината от фаровете на колата на Уелк не стигаше до него. Единствената му мисъл беше, че трябва да се скрие добре и да не помръдва в мрака.

Откъм другия край на колата не се чуваше нищо. Стараейки се да овладее тежкото си дишане, Ганзи отпусна буза о топлата броня на Прасето. Палецът му пулсираше от сблъсъка с пистолета.

Не дишай!

Близо до пътя Уелк започна да псува яростно. Чакълът изхрущя под краката му, когато приклекна до колата. Не успя да открие пистолета. И пак изруга.

В далечината се чу двигател. Може би друга кола, вероятно идваща към тях. Спасител или най-малкото — свидетел.

За момент Уелк замръзна на място, но после внезапно хукна напред по посока на колата си. Стъпките му постепенно заглъхнаха.

Ганзи се приведе и надникна под купето на Прасето, което изпукваше от време на време, докато изстиваше. И зърна елегантния силует на пистолета между задните гуми, осветен от фаровете на колата на Уелк.

Ганзи не беше много сигурен дали Уелк се оттегля от полесражението, или е отишъл до колата си за фенерче. Момчето се плъзна в затревената канавка край банкета. А после просто зачака. Сърцето му биеше в ушите, тревата драскаше бузите му.

Колата на Барингтън Уелк скочи на пътя и с рев се насочи към Хенриета.

Веднага след това мина другата кола. В пълно неведение за случилото се.

Ганзи остана още дълго в тревата в канавката, заслушан в жуженето на насекомите и подобните на въздишки звуци, които издаваше Прасето, докато двигателят изстиваше. Палецът му вече започваше сериозно да го боли от сблъсъка с пистолета. Вярно, че се бе отървал леко, но от тази мисъл на ръката му не й ставаше по-добре.

И дневникът му. Чувстваше се оголен — хрониките на неговите изконни желания, откъснати от него насила.