Пророчеството на гарвана

— Кой знае какво прави тя с тях! Не искам душата ми да бъде сложена в бутилка и пренесена в някое друго измерение или нещо подобно! — промърмори Кала и сграбчи ръба на по-близкото до нея огледало, като внимаваше да не застане на пътя на другото. Но после се смръщи и направи знак на Блу. Блу услужливо пристъпи напред и позволи на Кала да стисне рамото й.

Минаха няколко секунди на пълна тишина, нарушавана единствено от насекомите отвън.

— Хммм, нашата малка Нийви е твърде амбициозна! — изръмжа накрая Кала и стисна още по-силно и ръба на огледалото, и рамото на Блу. — Очевидно славата, с която се е сдобила, не й е достатъчна. Според нея телевизионните изяви са за дребните риби.

— Не бъди толкова саркастична, Кала! — обади се Персефона. — По-добре кажи какво виждаш!

— Виждам я, носеща онази черна маска с човката, застанала между тези огледала. Но вероятно я виждам там, откъдето е дошла, защото там си има четири огледала. Две по-големи зад всяко от тези тук. Виждам я във всяко от тези четири огледала и тя носи маска във всяко от тях, но във всяко изглежда различно. В едното е по-слаба. В другото е облечена цялата в черно. В третото цветът на кожата й не е същият. Не съм много сигурна какво представляват тези картини… Може да са възможности — Кала млъкна, а Блу вътрешно потрепери при мисълта за съществуването на четири различни Нийви. — Донеси ми маската! Не, не ти, Блу! Персефона?

Персефона хвана много внимателно маската и й я подаде. И отново настъпи пауза, докато Кала възприемаше посланията на предмета. Беше стиснала маската така, че кокалчетата й бяха побелели.

— Била е разочарована, когато е купила тази маска — изрече накрая. — Тъкмо е получила лош отзив за… може би една от книгите си? Или някоя от телевизионните си изяви? Не, не това. Просто е видяла числата за едното или другото и те са я разочаровали. Да, определено виждам числата, и точно това си е представяла, докато е купувала тази маска. Сравнявала се е с Лейла Полоцки.

— Коя е тази жена? — попита Блу.

— Ясновидка, която е по-известна от Нийви — обясни Кала.

— Не знаех, че подобно нещо е възможно — промърмори Блу. В нейните представи едно телевизионно предаване и четири книги бяха предостатъчно доказателство за известност — надали някой съвременен ясновидец би могъл да иска нещо повече в днешния невярващ свят.

— О, напълно възможно е — отбеляза Кала. — Питай Персефона!

— Не съм много сигурна — промълви Персефона. Но Блу не бе напълно наясно дали тя има предвид известността, или за онова, което трябваше да я питат.

— Както и да е! — отсече Кала и продължи: — Та нашата Нийви си мечтае да обикаля света и да се сдобие с почит и уважение. И тази маска тук й помага да си го представи.

— И какво общо има всичко това с пребиваването й тук, при нас? — запита Блу.

— Все още не мога да кажа. Нуждая се от по-подходящ предмет — отвърна Кала, пусна огледалото и върна маската на кукичката на стената.

Трите започнаха да се разхождат из помещението, оглеждайки се за нещо интересно. Блу откри пръчка, съставена от три отделни по малки пръчки, привързани с червена панделка, както и червена панделка, идентична на черната. До прозореца намери източника на непоносимата воня — малка торбичка с нещо, което беше пришито в нея.

Подаде торбичката на Кала, която я хвана за миг, а веднага след това пренебрежително отсече:

— Това е асафетидата. Обикновено заклинание за защита. Уплашила се е сериозно от някакъв сън и си е направила талисман.

Персефона приклекна и плъзна ръце над една от купите. Начинът, по който държеше ръцете си с широко разтворени, неподвижни пръсти, напомни на Блу за Ганзи, когато бе поставил ръцете си над плиткото изворче в Кабесуотър. Накрая Персефона изрече:

— Във всичко това има голяма доза несигурност, не мислите ли?! Поне аз го усещам така. Може би нещата са всъщност много прости — тя наистина е дошла тук, за да помогне на Маура, но после си е позволила Хенриета малко да я поувлече.

— Заради пътя на мъртвите ли? — попита Блу. — Една нощ я хванах да гадае по вода и тя ми каза, че тук било много лесно да бъдеш екстрасенс заради пътя на мъртвите.

Кала се изсмя презрително, а после се обърна и продължи да тършува из нещата край леглото.

— И по-лесно, и по-трудно — отбеляза Персефона. — Пътят на мъртвите притежава невероятна енергия, все едно ти непрекъснато да стоиш в стаята около нас. Но е като твоите момчета — твърде шумен е.

„Моите момчета?!“ — възкликна мислено Блу и първо се нацупи, после се почувства поласкана, а накрая пак се нацупи.

Персефона попита:

— Кала, какво откриваш?

Все така с гръб към тях, Кала отговори: