Пророчеството на гарвана

След като установи, че Уелк не мисли да се връща, Ганзи се изправи на крака и заобиколи камарото. Падна на колене и пропълзя колкото му бе възможно по-навътре под колата, напипвайки пистолета със здравата си ръка. После внимателно вдигна предпазителя. Сякаш чуваше гласа на Блу, когато откриха трупа на Ноа — отпечатъци!

Почти като насън Ганзи отвори вратата на колата си, свлече се зад волана и захвърли пистолета на седалката зад пътника. Сякаш човекът, който си бе тръгнал от къщата на родителите му, беше друг и всичко това се бе случило в друга нощ, с друга кола.

Той затвори очи и завъртя ключа.

Прасето се разкашля, после пак, но накрая двигателят запали.

Ганзи отвори очи. Нищо в тази нощ вече не изглеждаше същото като преди.

Включи фаровете и се качи обратно на пътя. Натисна леко педала на газта, за да пробва двигателя. Този път той издържа. Колата не се разтресе.

Ганзи скочи върху газта и се изстреля към Хенриета. Уелк беше убил Ноа и вече знаеше, че е разкрит. Независимо накъде се бе запътил оттук нататък, нямаше какво повече да губи.

Трийсет и четвърта глава

Блу никога не си бе падала особено много по тавана, дори преди Нийви да се нанесе там. Наклонените греди на покрива предоставяха множество възможности да си удариш главата точно, когато най-малко очакваш. Необработените дъски на пода и местата, кърпени с груб шперплат, бяха крайно негостоприемни за босите крака. Лятото превръщаше тавана в истински ад. А и тук като цяло нямаше нищо друго, освен прах и оси. Маура беше заклет антиколекционер и затова всичко, което излизаше от употреба в техния дом, беше прехвърляно на съседите или на някоя самарянска организация. Поради това нямаше никакви причини да се качваш на тавана.

До този момент.

Тъй като вече ставаше късно, Блу си бе тръгнала от Монмът, оставайки Ронан, Адам и Ноа да обсъждат как биха могли да докажат, че учителят им по латински е замесен в смъртта на Ноа, в случай че полицията все още не е тръгнала по тази следа. А само пет минути, след като тя се бе прибрала у дома, Адам се бе обадил, за да й съобщи, че Ноа е изчезнал в мига, в който тя е излязла.

Значи беше вярно. Тя наистина беше масата в „Старбъкс“, за която всички се натискаха.

— Мисля, че разполагаме с около час — отбеляза Кала, докато Блу отваряше вратата на тавана. — Трябва да се приберат към единайсет часа. Но по-добре е да вляза първа — в случай че…

— Какво, според теб, държи тя там? — изгледа я въпросително Блу.

— Нямам представа.

— Невестулки?

— Говориш глупости.

— Магьосници?

Кала мина покрай Блу и тръгна нагоре по стъпалата. Единствената електрическа крушка, която осветяваше тавана, не успяваше да стигне и до стълбите.

— Това е по-вероятно — промърмори в отговор. — О, не, вони!

— Това трябва да е от невестулките.

От по-високата си позиция на стълбата Кала хвърли на Блу поглед, който според момичето би могъл да се окаже много по-опасен от всичко, което щяха да открият на тавана. Но иначе Кала беше права. Въздухът, който се бе раздвижил бавно около тях, беше доста зловонен. Блу не можеше да определи миризмата, въпреки че в нея се долавяха нотки от познати неща като гниещ лук и мръсни крака.

— Мирише на сяра — отбеляза Блу. — Или на труп.

Спомняйки си за смразяващия глас, който бе излязъл от устата на Нийви през онази нощ, Блу не би се изненадала да видят и двете.

— Мирише на асафетида — поправи я мрачно Кала.

— Какво е това?

— Смола, която е особено вкусна в къри или изключително полезна във вещерството.

Блу се опита да диша само през устата си. Беше й трудно да си представи, че нещо, което вонеше толкова убедително на краката на мъртвец, може да бъде вкусно в каквото и да било ядене.

— Какво, според теб, е тогава?

Кала стигна до върха на стълбата и отсече:

— Не е къри!

Когато се присъедини към нея на върха на стълбите, Блу установи, че Нийви бе трансформирала тавана в нещо, което бе твърде различно от картината, която тя помнеше. Директно на пода бе хвърлен матрак, покрит с рогозки. Помещението беше обградено от всички страни с незапалени свещи с различна височина, тъмни купи и чаши вода, подредени на групички. Ярко бояджийско тиксо образуваше фигури по пода между някои от предметите. До краката на Блу се виждаше наполовина изгоряло стъбло от някакво растение, поставено върху чиния с пепел. В една от нишите, върху постаменти се виждаха две огромни огледала, обърнати едно към друго — те отразяваха взаимно изображенията си, прехвърляйки ги постоянно между себе си.

Освен това беше студено. След жегата през изминалия ден таванът не би трябвало да бъде толкова студен.

— Не пипай нищо! — предупреди я Кала. Което Блу определи като иронично предвид целта, с която бяха дошли.

Блу не докосна нищо, но все пак пристъпи навътре в стаята и се вторачи в статуя на жена с очи върху корема й. От цялото помещение я побиваха тръпки.

— Очевидно непрекъснато прави къри — смотолеви.

Стълбите зад тях изскърцаха. Кала и Блу се обърнаха едновременно стреснати.