Пророчеството на гарвана

— Може ли да се кача? — попита Персефона. Което беше глупав въпрос, защото тя вече се бе качила. Облечена в дългата дантелена рокля, която й бе ушила Блу, тя застана най-отгоре на стълбите. Косата й бе вдигната в стегнат кок, което подсказваше, че не се страхува да си изцапа ръцете.

— Персефона! — изгърмя Кала. Беше преодоляла шока си и сега просто бе бясна, че са я стреснали. — Би трябвало да издаваш някакъв шум, когато влизаш в стаите!

— Позволих на стълбището да изскърца! — изтъкна назидателно Персефона. — Маура каза, че до полунощ ще се върнат, така че до тогава трябва да сте свършили.

— Тя знае? — извикаха в хор Кала и Блу.

Персефона приклекна пред стената, за да огледа една черна кожена маска с дълга остра човка, и промърмори:

— Да не сте си мислели, че ви е повярвала за онзи джуджешки филм?

Кала и Блу се спогледаха. На момичето не му беше никак трудно да схване значението на този факт — майка й искаше да научи нещо повече за Нийви не по-малко от самите тях. А после изрече:

— Преди да започнем, бихте ли ми казали какво ви е обяснила Нийви за причината да пристигне в Хенриета?

Кала започна да кръстосва из стаята, като потриваше ръце или се топлеше, или се чудеше кой да бъде първият предмет, който да хване.

— Лесен въпрос — отговори. — Майка ти я е извикала тук, за да намери баща ти.

— Това не е съвсем вярно — поправи я Персефона. — Маура ми каза, че Нийви се е свързала първа с нея. И самата тя е предложила да го потърси.

— Ей така, изведнъж? — възкликна Кала. Вдигна една свещ. — Доста странно.

Блу скръсти ръце пред гърди и изрече:

— Все още ми липсват доста детайли, дами!

Кала премести свещта от лявата си ръка в дясната и отговори:

— В основни линии нещата стоят така: баща ти се появи преди осемнайсет години, замая главата на Маура, превърна я в напълно безполезна приятелка в продължение на година, осемени я, а след това, когато ти се роди, изчезна. Беше твърде уклончив в отговорите и много готин, затова предположих, че е някой боклук от караваните с полицейско досие.

— Кала! — извика предупредително Персефона.

— Това изобщо не ме притеснява — успокои ги Блу. С какво би могло да я притесни миналото на един непознат? — Просто искам да знам фактите.

Персефона поклати глава и прошепна:

— Наистина ли трябва да бъдеш винаги толкова разумна?

Блу просто сви рамене, а после се обърна към Кала:

— Какво ти казва тази свещ?

Кала отдалечи свещта от тялото си, примижа и отговори:

— Само че е била използвана за магия по гадаене. За локализиране на обекти, тоест точно каквото и очаквах.

Докато Кала се оглеждаше за други неща, Блу се замисли за онова, което току-що бе научила за баща си, и установи, че все така таи в себе си своята крайно неоснователна привързаност към него. Зарадва се, когато разбра, че е бил много готин. После каза:

— Чух мама да казва на Нийви, че търсенето би трябвало да бъде такова, че все едно го издирва онлайн.

— Звучи логично — кимна Кала. — Води я единствено любопитството. Не е като да линее по него.

— О! — промълви Персефона. — За това не съм много сигурна.

Тази реакция накара Блу да наостри уши.

— Хей, да не би да смятате, че майка ми все още е влюбена? Този човек има ли си име?

— Кученце — отговори Кала и Персефона се изкикоти, очевидно спомняйки си как е изглеждала Маура, оглупяла от любов.

— Отказвам да повярвам, че мама някога е наричала някого „кученце“! — отсече Блу.

— Може, но си беше точно така. Освен това му викаше „любовнико“ — изтъкна Кала, вдигайки една празна купа. На дъното на купата имаше коричка, сякаш някога бе съдържала някаква гъста течност. Например пудинг. Или кръв. — Както и „Орехчо“.

— Вече си измисляте! — промърмори Блу, изпълнена с непознат за нея срам заради майка си.

Персефона — леко позачервена от опитите си да сдържи смеха си, само поклати глава. От кока й се бяха измъкнали големи кичури коса, благодарение на които тя изглеждаше така, сякаш едва се е отървала от торнадо.

— Опасявам се, че не си измисляме — простена накрая.

— Но от къде на къде ще викаш на някого…

Обръщайки се към Блу с извити до косата си вежди, Кала отговори:

— Използвай въображението си!

Тук вече Персефона не издържа и избухна в безпомощен смях.

— Така значи! — смръщи се Блу и кръстоса ръце пред гърди. Но сериозността й послужи единствено да срине и последните остатъци от самоконтрол на двете жени. Смеейки се неудържимо, те започнаха да си припомнят и други умалителни имена, които Маура очевидно бе измислила преди осемнайсет години.

— Дами! — прекъсна ги остро Блу. — Остават ни само четирийсет и пет минути! Кала, докосни онова там! — и кимна по посока на огледалата. От всички предмети в тази стая за нея те бяха най-плашещите, което й се стори достатъчно основателна причина да бъдат проверени.

Овладявайки смеха си, Кала пристъпи към огледалата. Имаше нещо крайно изнервящо в тоталната непрактичност на две отражателни повърхности, насочени една към друга.

— Не заставай между тях! — предупреди я Персефона.

— Да не съм идиот! — тросна се Кала.

— Защо да не застава между тях? — попита Блу.