Пророчеството на гарвана

— Преди единайсет месеца някакъв мъж се обадил на Нийви по телефона и я попитал дали би могла да дойде в Хенриета, Вирджиния, изцяло на негови разноски. Искал от нея да приложи всичките си умения, за да локализира някаква лей линия и „място на силата“, за които той знаел, че са наблизо, но не бил в състояние да намери. Тя му отговорила, че не проявява интерес към темата, но впоследствие, когато се замислила, решила да провери тази възможност за собствените си цели. Предположила, че Маура ще й позволи да остане в града, ако тя й помогне да открие стария си приятел.

Лицата на Персефона и Блу бяха олицетворение на изумлението.

— Но това е удивително! — извика първа Блу.

Кала се обърна. В ръце държеше малка тетрадка с твърди корици, която размаха срещу тях и отсече:

— Казва го бизнес журналът на Нийви!

— О, технологии! — въздъхна разочаровано Персефона. А после добави: — Стори ми се, че чух кола. Веднага се връщам!

И докато Персефона заслиза надолу по стъпалата така безшумно, както беше дошла, Блу се приближи до Кала и подпря брадичка на рамото й, за да погледне със собствените си очи.

— И къде го пише всичко това?

Кала прелисти страниците, изписани с почерка на Нийви, и й показа колонки със скучна информация за часове за срещи, крайните срокове на издатели и дати за обяд. После се върна на бележките за обаждането на мъжа от Хенриета. Беше точно така, както Кала им беше казала, с едно много важно изключение. Нийви си бе записала също така името на мъжа и телефонния му номер.

Всяко мускулче в тялото на Блу се стегна.

Защото името на мъжа, който се бе свързал с Нийви преди близо година, беше толкова необичайно, че Блу вече го бе научила наизуст — Барингтън Уелк.

Зад тях разхлабеното стъпало изскърца. Персефона изрече нещо, което приличаше по-скоро на окашляне.

— И въпреки това пак беше малко зловеща — промърмори Кала и се обърна.

Стиснала ръце пред гърди, Персефона изрече тихо:

— Имам две лоши новини — обърна се към Блу. — Първо, твоите момчета гарвани са тук и едно от тях като че ли е счупило палеца си в някакъв пистолет.

Зад Персефона се чу ново изскърцване — още някой се качваше по стълбите. Блу и Кала едновременно потрепнаха, когато до Персефона се материализира Нийви и ги фиксира със суровия си, неземен поглед.

— И второ — добави Персефона, — Нийви и Маура се прибраха по-рано от очакваното.

Трийсет и пета глава

Кухнята беше препълнена. Тя по принцип никога не си е била голяма, но към момента, когато в нея се натъпкаха три момче, четири жени и една Блу, подът изведнъж престана да бъде достатъчен. Адам беше особено учтив — помагаше на Персефона да направи чай за всички присъстващи, въпреки че непрекъснато трябваше да задава въпроси от рода на: „Къде са чашите? А къде са лъжичките? Ами захарта?“. Ронан компенсираше предостатъчно сдържаността на Адам — той заемаше място за трима с неспокойното си крачене напред-назад. По едно време слезе и Орла, за да не изпусне нещо, но се вторачи с такова обожание в Ронан, че Кала й се развика да се маха и да не пречи на хората.

Нийви и Ганзи седяха на масата. Адам и Ронан изглеждаха точно така, както ги бе оставила Блу преди няколко часа, но очите ни Ганзи бяха съвсем различни от обичайното. На Блу й беше необходимо малко повечко време, докато осъзнае какво е различното в тях, но накрая разбра — бяха по-ярки отпреди, а кожата около тях малко по-опъната.

Беше изпънал ръката си върху масата. Палецът му беше счупен почти на две.

— Някой би ли срязал тази болнична гривна, ако обичате? — обади се по едно време той. В целенасочено небрежния начин, по който изрече тези думи, имаше нещо едновременно галантно и трескаво. — Чувствам се като инвалид. Моля ви!

Докато му подаваше ножиците, Персефона отбеляза:

— Блу, аз нали ти казах да не стискаш палеца си между пръстите, когато се каниш да нанесеш юмручен удар на някого?

— Но не си ми казвала да кажа на него! — тросна се Блу.

— Окей, народе! — отсече Маура, застанала на прага на кухнята. Разтри бавно челото си и продължи: — Тук очевидно стават някои доста интересни неща. Първо, някой току-що се е опитал да убие теб! — това към Ганзи. — Второ, вие двамата ми казвате, че вашият приятел е бил убит от човека, който току-що се е опитал да убие него! — това към Ронан и Адам. — Трето, вие трите ми казвате, че Нийви е провела телефонен разговор с човека, който е убил вашия приятел, а сега се е опитал да убие и Ганзи! — това към Блу, Персефона и Кала. — И четвърто, ти пък ми казваш, че от онзи телефонен разговор насам нямаш нищо общо с този човек!

Последното беше към Нийви. И макар Маура да се бе обърнали към всеки от тях, всички вкупом насочиха погледи към Нийви.

— А ти си им позволила да ровят из нещата ми — отговори Нийви.

Блу предположи, че майка й изведнъж ще се засрами и смири, но я очакваше изненада — Маура сякаш израсна, стана по-висока и по-внушителна и изрече властно: