Пророчеството на гарвана

— И съвсем основателно, както става ясно! Не мога да повярвам, че не си ми казала истината! Щом си искала да си поиграеш с пътя на мъртвите, защо просто не ме помоли? Откъде си била толкова сигурна, че ще ти откажа? И защо изобщо трябваше да се преструваш, че искаш да…

Млъкна и погледна към Блу.

Блу довърши:

— Да намери Орехчо.

— О, боже! — възкликна Маура. — Кала, ти си виновна за всичко!

— Нищо подобно! — отсече Блу. Струваше й голямо усилие да се преструва, че момчетата не са я зяпнали до едно в очакване на думите й. — Мисля, че и аз имам право да бъда бясна, не мислиш ли? Защо просто не ми каза, че всъщност не си познавала добре баща ми и че си ме родила без брак? Защо това трябваше да бъде такава голяма тайна?

— Никога не съм твърдяла, че не съм го познавала — отговори майка й с кух глас. По лицето й се изписа изражение, което никак не се хареса на Блу — беше твърде емоционално.

Затова реши да се обърне към Персефона.

— Откъде бяхте толкова сигурни, че аз нямаше да бъда доволна да науча истината? Наясно ли сте, че изобщо не ми пука дали баща ми е бил някакъв си пройдоха на име Орехчо или някой друг! Това не променя нищо. Абсолютно нищичко!

— Името му надали е било точно Орехчо, не мислиш ли? — обърна се с тих глас Ганзи към Адам.

Кухнята се огласи от неизменно спокойния глас на Нийви:

— Мисля, че ситуацията беше твърде опростена! Аз наистина посветих доста време на търсенето на бащата на Блу. Просто това не беше единственото, което търсех.

— Затова ли бяха всички тези потайности? — сряза я Кала.

Нийви фиксира многозначително поглед в счупения палец на Ганзи и отговори:

— Това е от онзи вид открития, който влече след себе си редица опасности. Безсъмнено и вие усещате необходимостта от пазенето на определени неща в тайна, иначе бихте споделили с Блу всички, което ви е известно.

— Блу не е ясновидка! — сряза я Маура. — Повечето от нещата, които не сме й предали, биха имали смисъл само при провеждане на гадания или ритуали върху пътя на мъртвите.

— Но не казахте и на мен — обади се Ганзи. Беше вперил поглед в палеца си, присвил замислено вежди. И изведнъж Блу осъзна кое му е различното — носеше очила. Бяха от онези очила с много тънките рамки, които по принцип не забелязваш, докато някой не ти посочи. С тях той изглеждаше едновременно по-зрял и по-сериозен, а може би просто такова бе изражението му точно в този момент. И макар че никога нямаше да му го каже, истината бе, че тя предпочиташе този Ганзи пред безгрижния Ганзи, постигащ красотата си без никакво усилие. Той продължи: — Когато идвахме да ни гледате и аз ви попитах за лей линията, вие не ми дадохте никаква информация.

Сега вече Маура определено се позасрами и промърмори:

— Откъде можех да знам какво ще правиш с тази информация, а? И къде е този човек сега? Барингтън, нали така беше? Това истинското му име ли е?

— Да. Барингтън Уелк — отговориха в хор Адам и Ронан, а после се спогледаха мрачно.

— Когато бях в болницата, от полицията ми казаха, че вече го търсят. При това не само местната полиция на Хенриета, но и щатската — поясни Ганзи. — Но не са го открили в дома му и по видяното там са предположили, че е избягал.

— Според мен просто е тръгнал по следата, както се казва — обади се Ронан.

— Смяташ ли, че той ще продължи да се интересува от теб? — обърна се Маура към Ганзи.

— Надали — поклати глава момчето. — Освен това не мисля, че някога се е интересувал конкретно от мен. Не мисля също така, че е имал план. Просто е искал да ми пипне дневника. Той търси Глендоуър.

— Но не знае къде се намира Глендоуър, така ли?

— Никой не знае — отговори Ганзи. — Имам един колега… — при думата „колега“ Ронан се изхили подигравателно, но без да му обръща внимание, Ганзи продължи: — Имам един колега във Великобритания, от когото знам за ритуала, за който Уелк е използвал Ноа. Много е възможно обаче да опита да го извърши отново, но на друго място. Например в Кабесуотър.

— Мисля, че трябва да я събудим — обади се Нийви.

И отново всички впериха погледи в нея. Тя ги изгледа невъзмутимо — същинско море на спокойствието, скръстила ръце на масата пред себе си.

— Извинявай, но доколкото ми е известно, това включва и труп! — тросна й се Кала.

— Не задължително — вирна глава Нийви. — Принасянето на нещо в жертва невинаги означава смърт.

Ганзи като че ли не беше особено убеден.

— Дори и да приемем, че това е вярно — отбеляза, — Кабесуотър е доста странно място. Как ли тогава ще изглежда останалата част от лей линията, ако я събудим?

— Не съм много сигурна — отвърна Нийви. — Но още сега мога да ви кажа, че тя ще бъде събудена. Виждам го и без купа за гадаене — обърна се към Персефона и попита: — Съгласна ли си с мен?

Персефона вдигна чашата пред лицето си, с което скри устата си, но отговори:

— Напълно. Аз виждам същото. Някой действително ще я събуди през следващите няколко дена.