Пророчеството на гарвана

Дом, създаден за напускане. Да, тя помнеше много добре как бе описал Адам дома си. И сега, естествено, си спомни всичките му рани и синини и десетките коментари между момчетата, които навремето й изглеждаха необясними със завоалираните им подмятания за семейния живот на Адам. Първата й реакция беше крайно неприятна — че не е била достатъчно добра приятелка на Адам, за да го предразположи да сподели с нея истината. Но усещането беше мимолетно и почти автоматично заменено с осъзнаване на разтърсващия факт, че Адам вече няма семейство. Постави се за миг на негово място и се зачуди каква ли би била тя без своето семейство.

Опомни се и попита:

— Добре, това ми е ясно. Ами Ронан? Как така е намерил входа на библиотеката?

— Нямаше избор — отговори Ноа. — Трябва да навакса с материала за изпита в понеделник.

Това беше най-хубавото нещо за Ронан, което Блу някога бе чувала.

В този момент телефонът на горния етаж иззвъня — чуваше се и в цялата празна сграда.

— Трябва да го вдигнеш! Важно е! — извика рязко Ноа. — Хайде, побързай!

Блу бе живяла твърде дълго с жените в къщата на Фокс Уей №300, за да поставя под въпрос интуицията на Ноа. Втурна се бързо по стълбите след него. Но вратата към апартамента се оказа заключена. Ноа извърши поредица неразбираеми движения, много по-развълнуван от всеки друг път. Накрая избухна:

— Бих могъл да го направя, ако…

„Ако имаш повече енергия“ — помисли си Блу. И веднага докосна рамото му. Моментално подсилен от нейната енергия, Ноа подпря вратата, надигна я, извади ключалката от пантите и отвори. Блу се втурна към телефона.

— Ало? — извика задъхано в слушалката. Телефонът на бюрото беше от стария вид — черен, масивен, с шайба, напълно в тон с любовта на Ганзи към чудатите и рядко функционални неща. След като вече го познаваше донякъде, Блу не би се изненадала той да си бе открил стационарна линия, само за да оправдае наличието на този конкретен телефон върху бюрото си.

— О! Здравейте, скъпа! — изрече непознат глас в другия край на линията. Силният, непознат за нея акцент беше осезаем. — Ричард Ганзи вкъщи ли си е?

— Не — отговори Блу. — Мога ли да му предам нещо?

Нали в общи линии тъкмо в това се състоеше ролята й в живота — или поне досега.

Ноа я бутна с ледения си пръст и прошепна:

— Кажи му коя си!

— Аз работя с Ганзи — добави Блу. — По лей линията.

— О! — достигна отново до нея изисканият глас. — В такъв случай се радвам да се запознаем! Как, казахте, е името ви? Аз съм Роджър Малъри.

Този човек извършваше някакви ужасно сложни словесни маневри с неговото „р“, което го правеше на моменти доста труден за разбиране.

— Блу Казвам се Блу Сарджънт.

— Блеър?

— Блу.

— Блейз?

Блу въздъхна и изрече:

— Джейн.

— О, Джейн, разбира се! Стори ми се, че все повтаряхте „Блу“ по някакви неясни причини. Е, радвам се да се запознаем, Джейн! Опасявам се, че имам лоши новини за Ганзи. Бихте ли го уведомили, че аз пробвах онзи ритуал с един колега — онзи приятел от Съри, за когото веднъж споменах, много мил човек всъщност, макар и с отвратителен дъх — и нещата не минаха много добре. Колегата ми, той ще се оправи, разбира се, но докторите казват, че ще минат няколко седмици, докато кожата му заздравее… Но пък посадките вървели отлично според тях…

— Момент! — извика Блу и грабна най-близкото до нея листче хартия от бюрото на Ганзи, което изглеждаше разбъркано като висша математика. На това листче той вече бе нарисувал котка, нападаща човек, затова тя реши, че няма да й се сърди, ако го използва за бележка. — Записвам онова, което ми казахте. Имате предвид ритуала за пробуждане на лей линията, нали? Какво точно се обърка?

— Трудно е да се каже, Джейн. Достатъчно е да подчертая обаче, че лей линиите се оказаха много по-могъщи, отколкото двамата с Ганзи някога сме очаквали. Магия ли е, наука ли е, не знам, но със сигурност знам, че е енергия! Та колегата ми буквално излезе от кожата си. Бях сигурен, че съм го загубил завинаги. Никога не бях допускал, че човек би могъл да изгуби толкова много кръв и да не загине. О, между другото, когато съобщавате на Ганзи тези неща, не му казвайте последното, може ли? Смъртта е доста болезнена тема за горкото момче и не искам да го разстройвам!

Блу не бе забелязала смъртта да е болезнена тема за Ганзи, но въпреки това обеща да не му казва тази част.

— Но все още не сте ми казали какво всъщност сте пробвали! — напомни деликатно тя.

— Не съм ли? О, боже!

— Не, не сте. Което означава, че и ние бихме могли да го направим случайно, ако не знаем.

Малъри се изкиска. Но това бе звук, който прозвуча по-скоро като изсмукване на бита сметана от повърхността на горещ шоколад.