Пророчеството на гарвана

— Напълно сте права, госпожице! Е, станалото беше доста логично и ако трябва да бъда честен, се базираше на една от по-старите идеи на Ганзи. Направихме нов каменен кръг с помощта на камъни с отлични енергийни стойности при замерването им и… Това са, разбира се, все специфични термини, Джейн, не знам колко добре сте запозната с тях, но е приятно да видиш и момиче, посветило се на нашата мисия… Лей линиите обикновено са мъжка игра, така че е приятно да чуя, че дама като вас…

— Да, благодаря — прекъсна го Блу. — Страхотно е наистина. Много се забавлявам. Е, значи направихте нов каменен кръг и…?

— О, да, така. Та подредихме седем камъка в кръг върху мястото, за което се надявахме да е центърът на лей линията, и после ги обърнахме в съответната позиция, докато не получихме доста високи показания за енергията в средата. Нещо подобно на позициониране на призма за фокусиране на светлината.

— Тогава ли се свлече кожата на вашия колега?

— Някъде по това време. Той тъкмо отчиташе показанията в средата и… С прискърбие съобщавам, че не си спомням точните му думи, защото бях твърде разтърсен от случилото се после… но той като че ли направи някаква забележка или шега, или нещо от този род… нали знаете какви са младите хора, самият Ганзи на моменти би могъл да бъде доста лекомислен…

Блу не бе много сигурна какво точно означава „лекомислен“ и дали Ганзи би могъл да бъде точно такъв, но мислено си напомни да провери за какво става въпрос.

— … и после каза нещо за това да излезеш от кожата си или да си хвърлиш кожата, или нещо подобно. И както стана ясно, тези неща се оказаха доста буквални, та… Не съм много сигурен как точно думите отключиха тази реакция и не мисля, че сме пробудили линията, или поне не истински, но ето какво стана. Да, крайно разочароващо.

— С изключение на това, че колегата ви все пак е оживял, за да разказва, нали? — изрече Блу.

— Всъщност аз съм този, който трябва да разказва — отбеляза Малъри.

Тя предположи, че това е шега. Не беше много сигурна, но предпочете за всеки случай да се засмее. И не се почувства виновна за това. Накрая благодари на Малъри, размениха си задължителните любезности за довиждане и разговорът приключи.

— Ноа? — обърна се Блу към стаята, защото Ноа беше изчезнал.

Никакъв отговор. Но отвън се чу тряскане на врати на коли и гласове.

Блу си припомни думите на Малъри: „Колегата ми буквално излезе от кожата си“. И макар че за нея смъртта не бе толкова „болезнена тема“, картината, която изрисуваха тези думи пред очите и, беше твърде ярка и крайно стресираща.

Миг по-късно чу, че вратата на първия етаж се трясва, а после по стълбите затрополиха мъжки крака.

Първи се появи Ганзи. Безсъмнено не бе очаквал да завари тук никого, защото изражението на лицето му изобщо не бе подредено така, че да скрие нещастието му. Но когато зърна Блу, моментално, сякаш от нищото, успя да измъкне една сърдечна усмивка.

При това ужасно убедителна усмивка. И въпреки че тя бе видяла лицето му само секунда преди това, и макар да бе разчела съвсем точно изражението му, сега й се наложи да си напомни, че усмивката е фалшива. Само че не можеше да разбере защо едно момче с безметежния живот на Ганзи е било принудено да се научи толкова бързо да си слага маска на щастие.

— Джейн! — изрече той и на Блу й се стори, че все още долавя нотка на нещастие във ведрия му глас, въпреки че лицето му вече не го издаваше. — Съжалявам, че си била принудена да стоиш сама.

В ухото на Блу се появи единствено гласът на Ноа като студен, почти леден шепот: Скарали са се!

И тогава в стаята влязоха Адам и Ронан. Ронан бе превит одве под тежестта на огромна платнена торба и раница на гърба му, а Адам носеше очукана кутия от сладки, от която се подаваше един от трансформърите.

— Хубав трансформър — отбеляза Блу. — Това полицейската кола ли беше?

Адам вдигна към нея очи, напълно безизразен, като че ли всъщност не я виждаше. А после, една идея по-късно от нормалното, отговори:

— Да.

Ронан, все така превит под тежестта на багажа, се насочи към стаята на Ноа и започна на всяка крачка да повтаря: „Ха, ха, ха!“. Беше от онзи вид смях, който би могъл да се чуе, само когато си единственият човек в групата, който се смее.

— Обади се един човек — каза Блу и показа листчето хартия, където си бе записала. Беше го надраскала точно пред нарисуваната котка и някой би могъл да си помисли, че това го казва котката.

— Малъри — изрече Ганзи, когато погледна листчето, но с далеч по-малка доза ентусиазъм от обичайното.

После проследи с присвити очи как Адам се насочва с кутията си след Ронан. Едва след като вратата на стаята на Ноа се затвори след тях, Ганзи откъсна очи от приятелите си и ги насочи към Блу. Изведнъж апартаментът стана някак си пуст без другите, сякаш те бяха преминали в друг свят, а не просто в друга стая.

Ганзи я попита:

— Какво каза Малъри?

— Пробвал ритуала върху лей линията и каза, че нещо се объркало и че другият човек с него… ммм, неговият колега… пострадал.

— Как?

— Просто пострадал. Много тежко. От енергията — отговори предпазливо Блу.