Пророчеството на гарвана

Ганзи изрита с ярост обувките си. Едната прелетя над макета на Хенриета, а другата се приземи чак от другата страна на бюрото му. Отскочи от старите дъски и се плъзна по пода. Ганзи промърмори под носа си:

— Йо-хо-хо!

— Изглеждаш разстроен.

— Така ли? — погледна я той.

— За какво се скарахте с Адам?

Ганзи хвърли един поглед към затворената врата на Ноа.

— Откъде знаеш? — простена уморено и се хвърли по очи върху неоправеното си легло.

— О, я стига! — махна с ръка Блу, защото, дори и Ноа да не й беше казал, тя пак щеше да се досети.

Той изломоти нещо в чаршафите си и размаха неопределено ръка във въздуха. Блу се отпусна на колене до главата му и се облакъти на ръба на леглото.

— Я пак! — го подкани — Но този път с по-малко възглавница в уста!

Ганзи не обърна глава към нея и гласът му остана приглушен, когато изрече:

— Думите ми са безпогрешни оръдия на унищожението, но се оказвам неекипиран с възможността да ги обезоръжавам! Можеш ли да си представиш, че съм жив, само защото Ноа е умрял? Каква е тази саможертва? Какво добро на света мога да донеса аз? — и направи още едно неопределено движение с ръката си, без да вдига лице от възглавницата. Сигурно беше предназначено да превърне думите му просто в шега. После продължи: — О, не! Стига толкова! Стига самосъжаление! Не ми обръщай внимание. Значи Малъри смята, че събуждането на лей линията не е много добра идея, така ли? Ама, разбира се! Какво по-хубаво на този свят от задънения край!

— Ти наистина се самосъжаляваш! — възкликна Блу, но установи, че това донякъде й харесва. Никога не бе виждала истинския Ганзи за толкова дълго време в един ден. Жалко само, че той трябваше да бъде нещастен, за да позволи на истинското си „аз“ да се покаже.

— Почти свърших. Няма да ти се наложи да ме търпиш още дълго такъв.

— Всъщност така повече ми харесваш.

По някаква неясна причина след тези думи лицето й моментално пламна. Беше добре, че той все още не бе вдигнал глава от възглавницата, а останалите момчета бяха все така в стаята на Ноа.

— Съсипан и напълно разбит — простена Ганзи. — Да, точно такива най-много ни обичат жените. Та казваш, че онзи човек пострадал тежко, така ли?

— Да.

— Е, значи това е краят! — въздъхна той и се обърна по гръб. Гледаше право в очите на Блу, която се оказа точно над него. — Не си струва риска.

— Ти не ми ли каза, че имаш необходимост да откриеш Глендоуър?

— Аз, да — кимна Ганзи. — Но те, не.

— Значи ще го направиш сам?

— Не, просто ще намеря друг начин. Много би ми се искало енергията на леята да ми посочи с ярки стрелки местоположението му, но щом така стоят нещата, аз ще продължа по стария начин. И как точно е пострадал онзи човек?

Блу промърмори нещо неопределено, защото си спомни за предупреждението на Малъри да му спести детайлите.

— Блу! Как точно? — погледът му беше непреклонен, сякаш вливането на очи бе по-лесно, когато неговото лице беше точно под нейното.

— Ами… човекът изрекъл нещо за загуба на кожа, а после, както става ясно, кожата му се свлякла. Малъри ме предупреди да не ти казвам за това.

Ганзи сви устни и промърмори:

— Очевидно още помни, когато аз… Няма значение. Значи кожата му се свлякла? Зловеща картинка.

— Кое е зловеща картинка? — попита Адам, приближавайки се към тях.

Ронан с един поглед обхвана позата на Блу и тази на Ганзи под нея и подхвърли:

— Блу, ако сега се изплюеш, плюнката ти ще се приземи право в окото му!

Ганзи побърза да се премести в другия край на леглото с удивителна скорост, като междувременно не пропусна да хвърли един бърз поглед и на Адам.

— Блу каза, че Малъри се опитал да събуди лей линията, но човекът заедно с него пострадал сериозно. Затова ние няма да го правим. Не и сега! — каза.

— Изобщо не ми пука за риска! — отсече Адам.

Ронан пъхна клечка в зъбите си и промърмори:

— На мен също.

— Ти нямаш какво да губиш — каза Ганзи, сочейки Адам. После се обърна към Ронан и допълни: — А на теб изобщо не ти пука дали ще живееш, или ще умреш. Това прави преценката и на двамата крайно субективна, следователно невалидна.

— Ти пък нямаш какво да спечелиш — намеси се Блу. — А това прави и твоята преценка невалидна. Но иначе мисля, че съм съгласна с теб. Така де, вижте само какво е станало с нещастния колега на твоя британски приятел!

— Благодаря ти, Джейн, че си гласът на разума в тази стая! — каза Ганзи. — Ронан, изобщо не ме гледай така! Откога смятаме, че събуждането на лей линията е единственият начин да открием Глендоуър?

— Не разполагаме с време да намерим друг начин — обади се Адам. — Ако Уелк я събуди, ще се сдобие с голямо предимство пред нас. Освен това той говори латински. Ами ако дърветата го знаят? Ако той намери Глендоуър, ще получи правото да му сбъднат едно желание и така убийството на Ноа моментално ще му се размине. И тогава край на играта. Злодеят в тази история получава всичко.

Когато Ганзи преметна крака през леглото и се изправи, всички следи от уязвимостта му бяха изчезнали.

— Това е лоша идея, Адам! — отсече. — Ако намериш начин да го направим, без да нараним когото и да било, съм с теб. Дотогава просто ще чакаме.