Пророчеството на гарвана

— Може би, защото не бях напълно откровена с теб. Знаеш ли, не е никак лесно да бъдеш родител. И затова е виновен Дядо Коледа! Посвещаваш толкова много усилия и време да не позволиш на детето си да разбере, че той е измислен, че накрая просто не знаеш кога да спреш.

— Мамо, заварих ви с Кала да опаковате подаръците, още когато бях на… като че ли на шест, нали?

— Говорех метафорично, Блу!

Блу почука върху книгата си по литература и отбеляза назидателно:

— Метафората би трябвало да изясни нещата, като предостави пример. А ти не си изяснила нищо.

— Знаеш ли какво искам да кажа, или наистина не се сещаш?

— Искаш да кажеш, че съжаляваш, задето не ми каза навреме за Орехчо.

Маура изгледа на кръв вратата, сякаш зад нея стоеше Кала, и промърмори:

— Бих искала да не го наричаш така.

— Ако ти ми бе разказала първа за него, нямаше да използвам името, което ми каза Кала!

— Имаш право.

— Е, как се казваше всъщност?

Майка й се излегна на леглото й. Но тъй като легна напряко, й се наложи да свие крака, за да не се удари в ръба, а на Блу й се наложи да свие крака, за да не бъдат премазани.

— Артемус — отговори накрая.

— В такъв случай няма нищо чудно, че си предпочитала да го наричаш „Орехчо“ — отбеляза спокойно Блу. Но преди майка й да е успяла да каже каквото и да било, тя допълни: — Хей, я почакай! Артемус не е ли римско име? Искам да кажа — латинско?

— Да, такова е. И не го смятам за грозно. Освен това никога не съм те учила да съдиш хората по такива повърхностни характеристики.

— Нищо подобно! — възрази Блу. Зачуди се дали е съвпадение, че в момента в живота й има толкова много латински. Като че ли постепенно започваше да придобива гледната точка на Ганзи съвпаденията вече не й се струваха случайни.

— Е, може и да си права — кимна след няколко секунди Маура.

— Та ето какво мога да ти кажа по този въпрос. Мисля, че баща ти има нещо общо с Кабесуотър или лей линията. Много преди ти да се родиш, ние с Кала и Персефона се бяхме забъркали в неща, в които вероятно не трябваше да се забъркваме, но…

— Наркотици? — изгледа я Блу.

— Не, ритуали. Ти да не би да си се забъркала в нещо с наркотици?

— Не. Но може би донякъде в ритуали.

— Наркотиците може би са за предпочитане.

— Не са ми интересни. Ефектите им са доказани, следователно тръпката липсва. Така. Разказвай, слушам те!

Маура започна да потропва с пръсти върху корема си. Блу бе залепила на тавана над леглото едно стихотворение, така че бе много възможно майка й да се опитваше да го прочете.

— Ами, той се появи след един ритуал. Мисля, че беше приклещен в Кабесуотър, а ние го освободихме.

— И ти не си го попитала?!

— Ние… връзката ни не беше от този характер.

— Не искам да знам от какъв характер е била, щом не е включвала общуване като нормални хора!

— О, но ние разговаряхме! Той беше много свестен човек! — възкликна Маура. — Беше много мил. Хората го притесняваха. Смяташе, че трябва да бъдем по-загрижени за света около нас и за последиците от нашите действия за бъдещето и за природата. Много харесвах тази негова черта. Не че беше тип проповедник — просто си беше такъв.

— И защо ми казваш всичко това? — попита Блу, леко притеснена от издайнически потреперващите устни на майка си.

— Ти каза, че искаш да знаеш повече неща за него. И сега ти ги разказвам, защото много приличаш на него. Щеше много да се зарадва да види стаята ти с всичките тези глупости, които си налепила по стените и гардероба си.

— Много благодаря! — изгледа я свъсено Блу. — Но защо си тръгна?

В мига, в който зададе този въпрос, момичето си даде сметка, че е бил твърде директен и груб. Но Маура веднага отговори:

— Той не си тръгна. Той изчезна. Веднага след като ти се роди.

— На това му се вика напускане на дома.

— Не мисля, че го направи нарочно. Е, добре де, в началото си го мислех. Но после почнах да размишлявам, а и научавах все повече неща за Хенриета, а освен това смятам, че… ти си много странно дете. Никога досега не съм срещала човек, който помага на ясновидците да чуват и виждат по-добре. Не съм много сигурна обаче дали неволно не сме изпълнили някой ритуал, когато ти се раждаше. Имам предвид ритуал, в който раждането ти е бил просто завършекът му. Нищо чудно това просто да го е върнало обратно там.

— Смяташ, че за това съм виновна аз? — извика възмутено Блу.

— Не говори глупости! — сряза я Маура, изправяйки се в леглото. Косата й беше разрошена от лежането. — Та ти беше просто едно бебе! Как би могла да носиш някаква вина?! Просто предположих, че е станало така. И тъкмо затова се обадих на Нийви и я помолих да го потърси. Казвам ти го, за да знаеш защо се свързах с нея.

— А ти всъщност познаваш ли я добре?

— Не — поклати глава Маура. — С нея не сме израснали заедно, но после, през годините се събирахме от време на време, по ден-два тук, ден-два там. Но никога не сме били приятелки, а още по-малко — истински сестри. Всъщност обадих й се заради репутацията й. Не бях допускала обаче, че е стигнала до такива нива на магията.