Пророчеството на гарвана

— Ашли, запознай се с Ганзи — изрече Деклан с приятния си, безстрастен глас. С такива гласове съобщаваха за поражения от торнадо и настъпване на студени фронтове. Разказваха за страничните ефекти от малките сини хапчета. Обясняваха процедурите за безопасност в „Боинг 747“. Той допълни: — Дик Ганзи.

Дори и да смяташе, че приятелката на Деклан е еднодневка, нещо като възобновяем източник, Ганзи с нищо не го показа. Просто поправи Деклан с леко хладен тон:

— Както Деклан много добре знае, баща ми е този, на когото викат Дик. А аз съм просто Ганзи.

По-скоро шокирана, отколкото развеселена, Ашли възкликна:

— Дик?!4

— Традиционно име в нашия род — отбеляза Ганзи и въздъхна като човек, на когото му е писнало да повтаря изтъркан виц. — Полагам усилия да не му обръщам внимание.

— Ти си от „Алионби“, нали така? Но това място е същинска лудост! Защо не живееш в кампуса на академията? — продължи Ашли.

— Защото аз съм собственикът на тази сграда — отговори спокойно Ганзи. — Тя е много по-добра инвестиция, отколкото да плащам за общежитие. След като завършиш училище, не можеш да продадеш общежитието си, нали? И къде тогава са отишли парите ти? Никъде.

Дик Ганзи III мразеше да му казват, че звучи като Дик Ганзи II, но точно в този момент това бе точно така. И двамата бяха в състояние да предложат логическо обяснение на всичко, което правеха — сякаш си водеха логиката на къса каишка, облечени в елегантните си карирани сака.

— Божичко! — възкликна Ашли и насочи очи към Адам. Погледът й не трепна, но той все пак си спомни за посипаните с пърхот рамене на пуловера си.

Не се опитвай да го чистиш! Тя не гледа към него. Никой друг не го забелязва.

С огромно усилие на волята Адам изпъна рамене и се опита да изпълни униформата си така небрежно, както го правеха Ганзи и Ронан.

— Ашли, направо няма да повярваш защо Ганзи е дошъл точно тук! — намеси се Деклан. — Хайде, Ганзи, кажи й!

Ганзи не бе в състояние да устои на изкушението да разказва за Глиндур. И никога нямаше да може да устои. Затова веднага попита:

— Какво знаеш за кралете на Уелс?

Ашли сви устни, щипна замислено кожата на гърлото си и изрече:

— Мммм… Лиуелин? Глиндур? Английските марчър лордове?5

Усмивката, която се разля по лицето на Ганзи, би могла да взриви и въглищна мина. Когато се бе запознал с Ганзи, Адам не бе успял да каже имената нито на Лиуелин, нито на Глиндур. И приятелят му се бе почувствал длъжен да му разкаже как Оуайн Глиндур — или Оуен Глендоуър в английската му версия — е бил уелски крал от Средновековието, който се е бил срещу англичаните за свободата на Уелс, а после, когато попадането в плен изглеждало неизбежно, той изчезнал внезапно и от острова, и от историята.

Но Ганзи никога не се уморяваше да разказва тази история. Разказваше събитията така, сякаш се бяха случили вчера, неизменно изпълнен с вълнение от магическите знаци, придружавали раждането на Глиндур, от слуховете за способността му да става невидим, от невъзможните на пръв поглед победи срещу далеч по-големи армии от неговата и накрая — от мистериозното му изчезване от света. Когато Ганзи заговореше, Адам сякаш виждаше зелените вълни на уелските хълмове, широката блестяща повърхност на река Дий, безмилостните северни планини, в които Глиндур беше изчезнал. В разказите на приятеля му Оуайн Глиндур никога нямаше да умре.

Но сега, докато слушаше този разказ за пореден път, Адам осъзна, че за Ганзи Глиндур — Глендоуър беше нещо много повече от историческа фигура. Той беше всичко, което приятелят му би искал да бъде — мъдър и храбър, уверен в избрания път, докоснат от свръхестественото, уважаван от всички, вечно жив чрез оставеното от него наследство.

Ганзи, вече порядъчно набрал скорост и за кой ли път обсебен от мистерията, вплетена в него, запита Ашли:

— Чувала ли си легендите за спящите крале? Легендите, които разказват, че герои като Лиуелин, Глиндур и Артур всъщност не са мъртви, а спят в различни гробници и очакват да бъдат събудени?

Ашли примигна объркано и накрая отвърна:

— Звучи ми като метафора.

Може би тя не беше чак толкова тъпа, за колкото я мислеха.

— Може и така да е — кимна Ганзи, а после замахна театрално с ръка към картите на стената, покрити с лей линиите, по които, според него, е пътувал Глиндур. После протегна ръка към дневника зад себе си, разлисти го и потърси карти и бележки, за да даде примери.

— Но според мен тялото на Глиндур или Глендоуър е било донесено в Новия свят. И по-точно тук, във Вирджиния. И аз искам да открия къде е погребан.