Пророчеството на гарвана

За огромно облекчение на Адам Ганзи пропусна частта за това как всъщност вярва напълно в легендите, че Глиндур е все още жив, макар и столетия по-късно. Пропусна и частта за това как е убеден, че дълбоко спящият Глиндур ще изпълни едно желание на онзи, който го събуди. Пропусна и частта за това как тя го преследва — необходимостта да открие този отдавна изгубен крал. Пропусна и среднощните телефонни обаждания до Адам, когато не можеше да заспи, болезнено пристрастен към мисията си. Пропусна микрофиша и музеите, вестникарските статии и металните детектори, бонусите за множество прелетени мили със самолетните компании и изпокъсаните разговорници на чужди езици.

Пропусна също така и всичко за магията и лей линията.

— Това е същинска лудост! — възкликна Ашли, без да отлепя очи от дневника. — Защо, според теб, е тук?

Отговорът на този въпрос имаше две версии. Едната се основаваше изцяло на историята и беше безкрайно удобна за масова консумация. Другата добавяше към уравнението магически жезли и вълшебства. Някои дни, обикновено в гадните, Адам вярваше на първата версия, но само донякъде. Ала в битността си на приятел на Ганзи по-често се надяваше на втората версия. За огромно негово раздразнение точно там Ронан го превъзхождаше — неговата вяра в свръхестественото обяснение на този проблем беше непоклатима. А Адам просто нямаше достатъчно силна вяра.

Може би, защото беше поредната бройка, а може би, защото беше преценена като скептик, Ашли получи историческата версия. С най-добрия си професорски глас Ганзи нахвърли информация за уелските топоними в региона, за артефакти от XV век, открити в земята на Вирджиния, и за историческата подкрепа на хипотезата за ранно, предколумбово пристигане на уелсци в Америка.

Някъде към средата на лекцията от перфектно подредената стая, намираща се точно до офиса, който Ронан си бе заплюл за спалня, се появи отшелникът Ноа — третият обитател на Манифактура Монмът. Леглото му споделяше тясното пространство с някаква мистериозна апаратура, за която Адам предполагаше, че е вид печатарска преса.

Пристъпвайки към средата на огромната зала, Ноа не толкова се усмихна на Ашли, колкото се опули срещу нея. Не беше в най-добрата си форма, когато се изправеше пред непознати.

— Това е Ноа — каза Деклан. Каза го по начин, който потвърди подозренията на Адам — че Манифактура Монмът и момчетата, които живееха в нея, бяха просто туристическа спирка за Деклан и Ашли, удобна тема за разговор по време на вечерята, която щеше да последва.

Ноа протегна ръка.

— Ох! Ръката ти е много студена! — извика Ашли и пъхна ръка под блузката си, за да я стопли.

— Че какво искаш? От седем години съм мъртъв! — изрече невъзмутимо Ноа. — По-топъл от това няма как да стана.

За разлика от безупречната си стая Ноа винаги изглеждаше малко неугледен. И в дрехите му, и в сресаната му предимно назад руса коса имаше нещо не на място. Размъкнатата му униформа винаги помагаше на Адам да не се чувства толкова изпъкващ сред останалите в училище. Защото беше трудно да се чувстваш като част от тълпата на „Алионби“, когато стоиш до Ганзи, на когото само колосаната му като на Джордж Вашингтон риза струваше повече от велосипеда на Адам (ако някой твърди, че няма никаква разлика между риза от търговския център и риза, ушита от умел италианец, значи не е виждал втората), или дори до Ронан, който бе пръснал деветстотин долара за татуировка, само за да вбеси брат си.

Учтивият кикот на Ашли бе прекъснат от рязкото отваряне на вратата към стаята на Ронан. Върху лицето на Деклан надвисна такъв облак, сякаш слънцето никога повече нямаше да може да се покаже.

Никой не можеше да отрече, че Ронан и Деклан Линч са братя — имаха идентична тъмнокестенява коса и остри носове, но там, където Деклан беше як, Ронан беше чуплив. Широката челюст и усмивката на Деклан казваха: „Гласувайте за мен!“, докато бръснатата глава и тънките устни на Ронан подсказваха, че този екземпляр е отровен.

— Ронан — промърмори Деклан. По телефона с Адам той бе попитал: „Кога Ронан няма да си бъде вкъщи?“. — Мислех, че си на тенис.

— Бях — отговори Ронан.

Настъпи тишина, в която Деклан се замисли какво би могъл да му каже пред Ашли, а Ронан се наслаждаваше на ефекта, който неловката тишина имаше върху брат му. Двамата по-големи братя Линч (в „Алионби“ учеха общо трима) бяха скарани, откакто Адам ги познаваше. За разлика от по-голямата част от света обаче Ганзи предпочиташе Ронан пред по-големия му брат, така че разделителните линии бяха ясни. Адам подозираше, че предпочитанията на Ганзи се дължаха на факта, че Ронан беше искрен дори тогава, когато беше непоносим, а за Ганзи честността беше най-важното качество.

Деклан помълча една идея повече, с което неволно даде възможност на брат си да се развихри. Ронан кръстоса ръце пред гърди и отбеляза:

— Със страхотен тип си се уредила, Ашли. Ще прекараш една страхотна нощ с него, така че утре някое друго момиче да може да прекара с него страхотна нощ.