Пророчеството на гарвана

Ронан оправи пак дръжката на чантата си и този път Ганзи се загледа в нея по-внимателно. Чантата, към която принадлежеше тази дръжка, беше видимо по-голяма от обичайната чанта на Ронан, а освен това той я държеше много внимателно, като че ли се страхуваше да не се разлее.

— Защо носиш такава чанта? — попита Ганзи. — Божичко, да не би да носиш вътре онова птиче, а?

— Тя трябва да бъде хранена на два часа.

— Откъде знаеш?

— От интернет, разбира се, откъде другаде! — отсече Ронан и отвори вратата на Бордън Хауз. Всички подове в тази сграда бяха покрити с тъмносин мокет.

— Ако те хванат с това нещо… — започна Ганзи, но не успя да измисли подходяща заплаха. Какво беше наказанието за нелегално внасяне на живи птици в час? Като че ли в историята на академията нямаше подобен прецедент. Затова завърши: — Ако това нещо умре в чантата ти, ти забранявам да го изхвърляш в класната стая!

— Тя! — поправи го Ронан. — Това нещо е тя!

— Ще ти повярвам, ако имаше някакви ясно различими полови характеристики. И да гледа да няма птичи грип или нещо подобно! — тросна му се ядосано Ганзи. Но не мислеше за гарвана на приятеля си. Мислеше за Адам, който не беше на училище.

Ронан и Ганзи заеха обичайните си места на последната маса в стаята с тъмносин мокет. В предната част на стаята Барингтън Уелк пишеше глаголи на черната дъска.

В мига, в който двамата бяха влезли, Уелк бе спрял по средата на поредната дума. Макар да нямаше никаква логическа причина да смята, че Уелк проявява някакъв интерес към разговора им, Ганзи се изпълни с неясното предчувствие, че вдигнатият от дъската тебешир в ръката на Уелк е заради тях, че учителят по латински е спрял да пише, само за да ги подслуша. Очевидно подозренията на Адам бяха започнали да завладяват и него.

Ронан улови погледа на учителя и го задържа по крайно нелюбезен начин. Въпреки интереса си към предмета му Ронан бе обявил Уелк за социално непохватно лайно още в началото на учебната година, а по-късно бе пояснил, че не го харесва. Презрението на Ронан към цялото човечество правеше преценката му за хората не особено обоснована, но в случая Ганзи нямаше как да не се съгласи, че в този Уелк действително има нещо притеснително. Няколко пъти той се бе опитвал да поговори с учителя за римската история, отлично съзнавайки ефекта, който подобен ентусиазиран академичен разговор би имал върху бъдещите му оценки, ала Уелк се бе оказал твърде млад, за да бъде наставник, и твърде стар, за да бъде приятел, така че Ганзи не бе успял да намери допирни точки с него.

Ронан продължаваше да се взира в Уелк. Много го биваше да впива очи в хората. В погледа му имаше нещо, което сякаш отнемаше от енергията на другия човек.

Учителят по латински неловко отмести поглед от тях. След като се справи с любопитството на Уелк, Ронан попита:

— Какво смяташ да правиш по проблема с Париш?

— Може би просто трябва да отида до тях след училище. Какво мислиш?

— Сигурно е болен.

Двамата се спогледаха. И Ганзи си каза: „Ето че вече му търсим извинения“.

Ронан отново надникна в чантата си. В мрака Ганзи успя да зърне само човката на гарванчето. В обичайния случай той би продължил да размишлява върху странното намиране точно на гарван, но сега, при отсъствието на Адам, това търсене вече не му се струваше толкова магическо. Приличаше му по-скоро на години, изгубени в опити за напасване на случайности. И какво бе постигнал накрая? Бе успял да изтъче едно странно платно — твърде тежко за носене, но и твърде леко, за да има някаква полза от него.

— Господин Ганзи, господин Линч?

Барингтън Уелк бе успял да се материализира внезапно и неочаквано до масата им. Двете момчета го погледнаха едновременно — Ганзи учтиво, Ронан враждебно.

— Днес сте с особено голяма чанта, господин Линч — отбеляза Уелк.

— Нали знаете какво казват за мъжете с големи чанти? — отговори Ронан. — Ostendes tuum et ostendam metis.

Ганзи нямаше абсолютно никаква представа какво каза Ронан току-що, но нещо в самодоволната му усмивка му подсказа, че надали ще да е било особено любезно.

Изражението на Уелк потвърди подозренията му, но учителят само почука по масата на Ронан с кокалчетата на пръстите си и се оттегли.

— Да говориш гадости на латински не е път към шестицата — отбеляза Ганзи.

— Миналата година беше! — отговори Ронан с най-хрисимата физиономия на света.

В предната част на стаята Уелк започна часа си.

Адам така и не се появи.

Тринайсета глава

— Мамо, Нийви защо е тук? — попита Блу.