Пророчеството на гарвана

Маура сви устни. Една от веждите на Кала се стрелна нагоре и влезе едва ли не в косата й. Двете си размениха бързи погледи. Блу ги познаваше достатъчно добре, за да разгадае значението на тези погледи. Този на Маура питаше: „Какво ще кажеш?“. А Кала отговаряше: „Този много ме съмнява“. Персефона не каза нищо.

Маура докосна ръба на петицата пентакли и отбеляза:

— Имате финансови проблеми.

На картата мъж с патерици куцукаше през снега под прозорец от цветно стъкло, а жена придържаше около врата си дебел стар шал.

— Заради жена — допълни.

Погледът на мъжа дори не трепна, когато отговори:

— Някога родителите ми се радваха на значително богатство. После баща ми се замеси в бизнес скандал. А сега са разведени и нямат пари. Поне не за мен.

Странно неприятен начин за описание на ситуацията. Придържащ се безмилостно към фактите.

Маура изтри длани в панталоните си, кимна по посока на друга кирта и изрече:

— А сега ви се налага да работите нещо изключително досадно. Много сте добър в работата си, но ви е писнало от нея.

Здраво стиснатите му устни потвърдиха истинността на това твърдение.

Персефона докосна първата карта, която беше изтеглила — рицар пентакли. Мъж с рицарска броня и студени очи оглеждаше полето от гърба на коня си. В ръката си държеше монета. Блу остана с впечатлението, че ако се вгледа по-внимателно в монетата, би могла да види върху нея някаква фигура. Три пресичащи се линии, издължен триъгълник. Фигурата от двора на църквата, същата, която Маура бе нарисувала несъзнателно върху запотеното стъкло в банята, същата и от дневника.

Но сега, когато наистина се загледа, видя, че това е просто много трудно забелязваща се звезда с пет върха. Пентаграм. Пентакълът, на когото беше кръстена цялата група карти, част от която беше рицарят.

Накрая Персефона заговори. С тихия си, изискан глас тя каза на мъжа:

— Вие търсите нещо.

Мъжът вдигна очи и се вторачи в нея.

Картата на Кала, намираща се до тази на Персефона, също беше рицар пентакли. Беше крайно необичайно в една и съща позиция да има две абсолютно еднакви карти. А още по-странното бе, че и картата на Маура в тази позиция беше рицар пентакли. Трима рицари със студени очи оглеждаха земята пред себе си.

Отново трима.

Кала изрече рязко:

— Готов сте да направите всичко на този свят, само и само да намерите това нещо. Работите по въпроса вече години наред!

— Да! — озъби се внезапно анонимният им клиент, изненадвайки ги не на шега с ожесточеността на реакцията си. — Но още колко остава? Ще го открия ли?

Трите жени отново огледаха картите, търсейки отговора на неговия въпрос. Блу също се загледа. Тя може и да не притежава гадателски способности, но отлично знаеше значението на всяка от картите таро. Погледът й беше привлечен от Кулата, която означаваше, че на този човек му предстои драстична промяна в живота, плъзгайки се към последната, която беше паж чаши. След това Блу погледна майка си, която се бе смръщила. Не че паж чаши бе карта с негативно значение — всъщност бе картата, за която Маура винаги бе казвала, че символизира Блу, когато хвърляше картите съвсем сама.

„Ти си паж чаши — бе казала веднъж майка й. — Погледни само какъв потенциал държи той в чашата си! Виж, дори прилича на теб!“

На всичко отгоре пажът чаши не беше само един. Подобно на рицарите пентакли, и той се бе явил в троен вариант. Трима младежи, държащи чаши, пълни с потенциал, всички до един с чертите на Блу. А изражението на Маура ставаше все по-мрачно и по-мрачно.

Кожата на Блу настръхна. Внезапно се изпълни с усещането, че ориста й започва да я преследва, независимо дали тя иска, или не. Ганзи, Адам, онова невидимо за нея място в гадателската купа на Нийви, а сега и този непознат, който седеше срещу тях. Пулсът й се ускори.

Маура се изправи толкова бързо, че събори стола си назад.

— Гадаенето приключи! — отсече рязко.

Погледът на Персефона се плъзна озадачено по посока на лицето на Маура. Кала пък изглеждаше объркана, но и доволна, надушила конфликт. А Блу не можеше да познае лицето на майка си.

— Какво? — изрече мъжът. — А другите карти?

— Чухте я! — отсече Кала с леден тон. Блу нямаше представа дали и Кала се е изпълнила със същото неприятно чувство, или просто застава плътно зад майка й. — Гадаенето приключи!

— Напуснете дома ми! — отсече Маура. А после, полагайки усилия да бъде любезна, допълни: — Веднага. Благодаря ви. Довиждане.

Кала заобиколи Маура и се насочи многозначително към външната врата. Маура посочи към изхода.

Изправяйки се на крака, мъжът отсече:

— Чувствам се дълбоко обиден!

Маура не отговори нищо. В мига, в който той прекоси прага на къщата им, тя трясна вратата след него — толкова силно, че чашите и чиниите в кухненския шкаф отново се раздрънчаха.

Кала се приближи до прозореца. Дръпна завесите, отпусна чело върху хладното стъкло и се загледа в отдалечаващия се клиент.