Пророчеството на гарвана

Двете с майка й бяха стъпили върху масата в кухнята. В мига, в който се бе прибрала от училище, Маура я бе привикала да помага в смяната на крушките в чудатото произведение от цветно стъкло, което висеше от тавана и се водеше абажур. Този сложен процес изискваше наличието на минимум три ръце и затова обикновено бе отлаган за последния момент, когато повечето крушки бяха изгорели. Блу нямаше нищо против да помогне на майка си. И без това имаше нужда от нещо, което да отвлича вниманието й от предстоящата поява на Ганзи в техния дом. Както и от факта, че Адам все още не й се бе обадил. Всеки път, когато се сетеше как снощи съвсем импулсивно му бе дала номера си, се изпълваше с някаква особена безтегловност и несигурност.

— Защото е наша роднина — отговори мрачно Маура, сграбчила грубо веригата на фасонката, докато се бореше със заинатилата се електрическа крушка.

— Роднина, която се прибира у дома посред нощ?

Маура изгледа на кръв Блу и отбеляза:

— Ти май си родена с по-големи уши, отколкото си спомням! Е, тя просто ми помагаше да намеря нещо, докато е тук.

Входната врата се отвори. Това не направи впечатление на никоя от тях, тъй като и Кала, и Персефона бяха някъде из къщата. Бе малко вероятно да е Кала, защото тя бе уседнало същество на навика и нарушаването на режима й я правеше крайно раздразнителна, но пък за Персефона никога не се знаеше накъде ще я люшнат настроенията й.

— Какъв вид нещо по-точно? — попита Блу, докато придържаше стъклената чашка на абажура.

— Блу!

— Какъв вид нещо?

— Някой! — тросна се накрая Маура.

— Кой някой?

Но преди майка й да успее да каже каквото и да било, до тях достигна непознат мъжки глас:

— Доста странно работно място, не мислите ли?

И двете се обърнаха бавно. Ръцете на Блу бяха стояли вдигнати толкова дълго, че когато ги свали, сякаш не бяха нейните. Собственикът на гласа бе застанал на прага на кухнята, пъхнал ръце в джобовете си. Не беше стар, може би в средата на двайсетте, с буйна черна коса. Беше красив по начин, който изискваше малко по-старателно вглеждане от страна на наблюдателя. Всички черти на лицето му изглеждаха някак си твърде големи за това лице.

Маура се обърна бавно към дъщеря си, повдигнала въпросително вежди. В отговор Блу просто сви рамене. Човекът не изглеждаше като дошъл с намерението да ги убие или да открадне някакви преносими електрически уреди.

— И доста странен начин от ваша страна да прониквате в чужд дом — отбеляза майка й, пускайки обсадената от всички страни верига с фасонката.

— Приемете извиненията ми — каза младият човек, — но отвън има табела, на която пише, че това е офис.

Да, отвън действително имаше табела, изписана на ръка (макар Блу да не знаеше от чия ръка), която гласеше: ЯСНОВИДКА. А под нея:

— „Само с предварително записан час“ — цитира Маура и огледа мрачно кухнята. Блу бе оставила коша с чистото пране край кухненския плот, а най-отгоре върху купчината дрехи се мъдреше гордо един от бежовите дантелени сутиени на майка й. Но Блу категорично отказа да й припишат каквато и да било вина. Не е като да бяха очаквали из къщата им да се разхождат мъже.

Мъжът каза:

— В такъв случай бих искал да си запиша час.

Един глас откъм вратичката към стълбището накара и тримата да се обърнат едновременно.

— Бихме могли да ви направим тройно гадаене — изрече Персефона.

Тя стоеше в подножието на стълбището, дребна и бледа, и съставена предимно от коса. Мъжът се вторачи в нея, макар Блу да не бе много сигурна дали защото обмисля предложението, или защото Персефона идваше малко в повече на всеки, който я зърнеше за първи път.

Накрая гостът бавно и отчетливо изрече:

— Какво е това?

На Блу й бе необходимо известно време, за да си даде сметка, че той има предвид „тройното гадаене“, а не Персефона. Маура скочи от масата, приземявайки се на пода с такава сила, че чашите в шкафа се раздрънчаха. Блу я последва доста по-елегантно. В крайна сметка държеше цяла кутия с електрически крушки.

— Това е — поясни майка й, — когато трите заедно — Персефона, Кала и аз — ви гледаме едновременно на карти и сравняваме интерпретациите си. Между другото, Персефона не го предлага на всеки срещнат!

— По-скъпо ли е от обикновения сеанс? — попита неканеният гост.

— Не и ако смените онази упорита крушка — отговори Маура, кимна по посока на абажура и изтри ръце в дънките си.

— Хубаво — кимна мъжът, но се виждаше, че не е във възторг от предложението.

Маура направи знак на Блу да подаде една нова крушка на човека, а после се обърна към Персефона:

— Скъпа, би ли извикала Кала?

— Божичко! — изрече тихо Персефона, а тъй като гласът й и без това си беше тих, думата прозвуча по-скоро като въздишка. Въпреки това се обърна и тръгна обратно по стълбите. Босите й крака не издаваха нито звук, докато вървеше.

Маура погледна въпросително Блу. Момичето сви рамене в знак на съгласие.

— Ако нямате нищо против, дъщеря ми Блу също ще присъства в стаята, защото чрез нея сигналите стават много по-ясни.