Пророчеството на гарвана

Мъжът хвърли безразличен поглед към Блу, след което се качи на масата. Тя изскърца леко под тежестта му. Той се опита да завърти и свали упоритата крушка, но накрая изсумтя раздразнено.

— Вече разбирате какво имам предвид — отбеляза Маура. — Как ви е името?

— Не мога ли да остана анонимен? — изръмжа мъжът, завъртайки здраво крушката.

— Ние сме гадателки, не проститутки.

Блу се засмя, но физиономията на мъжа остана каменна. За нея това беше доста несправедливо от негова страна — шегата може и да беше проява на не особено изискан вкус, но все пак беше смешна.

Кухнята внезапно блесна, когато новата крушка най-сетне бе завъртяна на мястото си. Без да каже и думица, мъжът стъпи на един стол, а оттам — на пода.

— Ще бъдем дискретни — обеща Маура и му направи знак да я последва.

Попаднал в стаята за гадаене, мъжът се огледа сякаш с професионален интерес. Плъзна поглед към свещите, растенията в саксии, кадилниците за тамян, огромния полилей, дантелените завеси и накрая спря на сложената в рамка снимка на Стив Мартин.

— Подписана лично! — отбеляза с нескрита гордост Маура, забелязвайки погледа му. А после: — А, Кала!

Кала връхлетя в стаята, бясна, че са нарушили спокойствието й. Беше си сложила червило в опасен нюанс на тъмнолилавото, което превръщаше устата й в дребен, нацупен ромб под острия й нос. Дари мъжа с пронизителен поглед, който достигна до самите дълбини на душата му и напипа копнежа му. После грабна своето тесте карти от лавицата над главата на Маура и се строполи на стола в края на масата. Влязла след нея, Персефона продължаваше да стои на прага, стискайки и отпускайки ръце. Блу се промъкна незабелязано до стол в дъното на стаята. Стаята й се стори доста по-малка, отколкото преди една минута. Това се дължеше най-вече на Кала.

Персефона изрече мило:

— Заповядайте, седнете!

А Кала допълни грубо:

— Какво толкова искате да знаете?

Мъжът се отпусна в един от столовете. Маура седна от другата страна на масата, точно срещу него, обградена от двете страни от Кала и Персефона (и косата на Персефона). Както винаги, Блу се намираше не много далече от тях.

— Предпочитам да не казвам — отговори мъжът. — Може би вие ще ми кажете.

— Може би — изръмжа Кала. Тъмнолилавата й усмивка беше определено зловеща.

Маура плъзна своето тесте карти през масата към клиента и го помоли да ги размеси. Той го направи професионално и леко стеснително. Когато приключи, Персефона и Кала размесиха своите тестета.

— Това не ви е първото посещение при гадателки — отбеляза Маура.

Той потвърди с тихо изсумтяване. Блу веднага разбра какво си мисли той — че те може би търсят някаква информация от него, за да го измамят. И въпреки това не й изглеждаше като скептик. По-скоро бе скептичен конкретно към тях.

Маура си прибра тестето от ръцете на госта. Работеше с това тесте, откакто Блу се помнеше, и ръбовете на картите се бяха оръфали. Това бяха стандартни карти таро и бяха впечатляващи само толкова, колкото позволяваше собственичката им. Сега тя избра десет карти и ги подреди. Кала направи същото с нейното значително по-ново тесте — бе си го купила преди няколко години след един неприятен инцидент, който я бе накарал да изгуби връзка със старото. В стаята се възцари гробовна тишина, в която единственият звук бе шумоленето на картите по неравната повърхност на масата за гадаене.

Персефона задържа картите в изумително дългите си ръце и се вторачи изпитателно в мъжа. Накрая извади само две карти — една в началото на подредбата и една в края. Блу много обичаше да наблюдава как Персефона реди картите — отривистите движения на китката й и лекото изплющяване на картата при приземяването й превръщаше реденето в забележителна ловкост на ръцете или балетни движения. Дори самите карти изглеждаха много по-неземни от другите. Картите на Персефона бяха малко по-големи от тези на Маура и на Кала, а рисунките им бяха много особени — рисунъкът беше от тънки като косъм линии на замазан фон. Блу никога досега не бе виждала подобни карти. Веднъж Маура й бе казала, че е почти невъзможно да задаваш на Персефона въпроси, чиито отговори не са ти абсолютно необходими, затова произходът на тези карти си оставаше загадка за Блу и до ден-днешен.

След като картите бяха подредени, Маура, Кала и Персефона започнаха да ги изучават. Блу се опита да надникне между скупчените им една до друга глави. Постара се да не обръща внимание на факта, че толкова близо до клиента нямаше как да не усети задушаващия химически аромат на мъжки душгел. От онзи вид, който обикновено се предлагаше в черни опаковки и носеше имена от рода на „Шок“, „Възбуда“ или „Директен удар“.

Първа заговори Кала. Обърна тройката мечове към мъжа, за да я види. На нейната карта трите меча пробиваха тъмно, кървящо сърце, почти с цвета на устните й.

— Изгубили сте много близък за вас човек! — отсече.

Мъжът сведе очи към ръцете си и промърмори:

— Изгубил съм… — започна, но помисли и едва тогава довърши, — … много неща.