Пророчеството на гарвана

— Да — отговори Ганзи с достойнство. — Имахме дебат относно алтернативните професии за жените. Нямах представа, че тя е ваша дъщеря. Адам?

И той на свой ред изгледа на кръв Адам, който се бе опулил срещу тях. Той бе единственият, който не беше с униформа и бе поставил ръка върху гърдите си, като че ли се опитваше да скрие избелялата си тениска.

— Аз също нямах никаква представа — изрече Адам. Ако Блу знаеше, че ще идва и той, за нищо на света не би си сложила блузката в бебешкосиньо с пришити в яката перца. Той се бе втренчил точно в тях. И именно към нея повтори: — Нямах представа, кълна се!

— Какво се е случило с лицето ти? — запита Блу.

Адам сви тъжно рамене. Или той, или Ронан миришеха на гаражно масло. Със самокритичен тон той отговори на въпроса с въпрос:

— Не мислиш ли, че така изглеждам по-мъжествен?

Всъщност с тези рани той изглеждаше някак си още по-крехък и мръсен, подобно на чаша, изкопана от пръстта. Но Блу не го изрече на глас.

— Прави те да изглеждаш като загубеняк — обади се Ронан.

— Ронан! — сряза го Ганзи.

— Всички веднага да седнат! — изкрещя Маура.

Да чуеш Маура да крещи, беше толкова стресиращо, че моментално всеки се заозърта и се хвърли или приседна на първото свободно място, което намери, и постепенно разнородните мебели в стаята бяха заети. Адам потърка с ръка бузата си, като че ли се надяваше да изтрие раната оттам. Ганзи се настани във фотьойла начело на масата, отпуснал ръце върху подлакътниците, като същински председател на борд, оглеждайки заинтригувано снимката на Стив Мартин.

Прави останаха единствено Кала и Ронан, които се гледаха подозрително.

И отново сякаш в тази къща никога не бе имало толкова много хора, което бе напълно невярно. Доста по-вярно обаче бе, че тук никога не бе имало толкова много мъже едновременно. Или най-малкото момчета гарвани.

Блу имаше чувството, че дори самото им присъствие я ограбва по някакъв начин. Бяха направили семейството й да изглежда дрипаво само с влизането си тук.

— Тук е адски шумно! — изрече Маура. Но от начина, по който го каза, притиснала пръст към пулса си точно под челюстта, подсказа на Блу, че не техните гласове са тези, които са твърде шумни. Беше нещо друго, което майка й чуваше в главата си. Персефона също бе започнала да примигва.

— Да изляза ли? — обади се Блу, макар това да бе последното, което искаше.

Разбрал погрешно въпроса й, Ганзи изрече:

— Защо трябва да излизаш?

— Тя усилва нещата за нас — поясни Маура, докато оглеждаше смръщено гостите си и се опитваше да осмисли новото усещане, което получаваше. — А вие тримата… сте и без това прекалено шумни!

Кожата на Блу вече пареше. Имаше чувството, че се загрява като електрически проводник, през който минават искри от всички присъстващи. Какво толкова ставаше под кожата на тези момчета гарвани, че да оглуши по този начин майка й? И дали идваше от тримата заедно, или само от Ганзи, чиято енергия отброява последните мигове преди смъртта му?

— Какво искате да кажете с това, че сме много шумни? — попита Ганзи. За Блу беше ясно, че именно той е водачът на тази малка глутница. Всички останали го гледаха в очите за насоки как да тълкуват ситуацията.

— Искам да кажа, че в енергията на всички ви има нещо, което е много… — Маура не довърши, губейки интерес към собственото си обяснение. После се обърна към Персефона. Блу веднага схвана значението на погледите, които си размениха: „Какво изобщо става тук?“. — Но как изобщо ще го направим?

От начина, по който майка й зададе този въпрос, стомахът на Блу се сви притеснено. Майка й беше изчерпана. За втори път едно гледане като че ли я тласкаше към място, в което тя не се чувстваше никак удобно.

— Един по един? — предложи Персефона с едва доловим гласец.

— Всеки по една! — намеси се Кала. — Налага се. В противен случай някой от тях трябва да излезе. Твърде шумни са заедно.

Адам и Ганзи се спогледаха. Ронан започна да опъва кожените каишки на китката си.

— Какво означава „всеки по една“? — попита Ганзи. — С какво това е по-различно от обичайното гледане?

Кала заговори на Маура така, като че ли той не бе казал нищичко.

— Няма значение какво искат те. Нещата са такива, каквито са. Ако не искат, няма да получат нищо.

Все така притиснала пръст под челюстта си, Маура поясни за Ганзи:

— „Всеки по една“ означава, че всеки от вас тегли само по една карта от тестето таро, а ние я тълкуваме.

Ганзи и Адам проведоха някакъв таен разговор с очите си. Същото нещо Блу бе виждала да се случва между майка й и Персефона или Кала, но до този момент не смяташе, че някой друг е способен на това. Видяното я изпълни със странна ревност — и тя искаше нещо подобно, връзка, която да е толкова силна, че да няма нужда от думи.

Адам кимна с глава в отговор на неизречения въпрос на Ганзи и той отговори:

— Както е удобно за вас.

Персефона и Маура си размениха няколко думи, но като че ли точно в този момент нищо не би им помогнало да се почувстват удобно.

— Почакай! — изрече Персефона, когато Маура извади своето тесте. — Нека Блу ги размеси!