Пророчеството на гарвана

— Какво й имаше на първата? — попита Ганзи.

— Просто носи енергията на Блу — отговори Маура. Не е била предвидена да бъде твоя. Ще трябва да избереш сам!

Персефона раздвижи устни, но в крайна сметка не каза нищо. Блу върна картата в тестето и пак размеси картите, но този път не чак толкова театрално.

Когато му поднесе отново картите, Ганзи извърна лице, сякаш теглеше победител в томбола. Пръстите му се плъзнаха съзерцателно по ръбовете на картите. Накрая избра една карта и я обърна, за да я покаже на останалите.

Беше паж чаши.

Той се загледа в лицето от картата, а после в лицето на Блу и тя разбра, че веднага е забелязал приликата.

Маура се приближи, дръпна грубо картата от ръката му и пак отсече:

— Избери друга!

— Сега пък защо? — изуми се Ганзи. — Какво не й е наред на тази карта? Какво толкова означава?

— Всичко й е наред — отговори Маура. — Просто не е твоята.

И в този момент за първи път момичето забеляза в изражението на Ганзи признаци на искрено раздразнение, което я накара да го хареса малко повече. Значи под маската на този гарван все пак имало и нещо друго.

Този път Ганзи подходи с очевидно пренебрежение и дръпна карта като човек, на когото търпението му се е изчерпало. Обърна картата и я плесна на масата.

Блу преглътна.

Маура отсече:

— Това вече е твоята карта!

На картата, лежаща на масата, се виждаше черен рицар, яхнал бял кон. Шлемът на рицаря беше вдигнат и съвсем ясно се виждаше, че лицето му е просто гол череп с огромни очни кухини. Слънцето зад гърба му залязваше, а под копитата на коня му лежеше труп.

В дърветата навън съвсем ясно изсъска ветрец.

— „Смърт“ — прочете Ганзи в долната част на картата. Не прозвуча нито изненадано, нито уплашено. Прочете думата така, сякаш бе „яйца“ или „Синсинати“.

— Браво на теб, Маура! — намеси се Кала, скръстила сърдито ръце пред гърди. — Е, сега ще разтълкуваш ли тази карта на хлапето?

— Може би просто трябва да му върнем парите — обади се Персефона, макар че Ганзи все още не беше платил.

— Мислех си, че гадателките не предсказват смърт — изрече тихо Адам. — Чел съм, че картата на Смъртта се тълкува само символично.

Маура, Кала и Персефона издадоха някакви нечленоразделни звуци. Блу, която бе напълно наясно със съдбата на Ганзи, усети, че й прилошава. Независимо дали учеше в „Алионби“ или не, той все пак беше едва на нейната възраст и очевидно имаше приятели, които държаха на него, и живот, включващ яркооранжева кола, и въобще бе отвратително, като си помисли човек, че след по-малко от дванайсет месеца ще бъде мъртъв.

— Всъщност на мен въобще не ми пука — обади се Ганзи.

Всички очи в стаята се насочиха автоматично към него, докато изправяше картата, за да я разгледа по-внимателно.

— Картите са много интересни — изрече „картите са много интересни“ като човек, който би казал „това е много интересно“ за някакъв чудат сладкиш, който няма желание да довърши. — И в никакъв случай не омаловажавам онова, което правите. Но аз не дойдох тук, за да ми предсказвате бъдещето. Нямам нищо против да го разбера сам.

При тези думи хвърли бърз поглед към Кала, очевидно давайки си сметка, че върви по много тънката линия между „учтивост“ и „Ронан“.

— Дойдох, защото се надявах да мога да ви задам един въпрос за енергията — продължи. — Знам, че и вие се занимавате с енергия, а от известно време се опитвам да открия една лей линия, за която знам, че е някъде близо до Хенриета. Знаете ли нещо по този въпрос?

Дневникът!

— Лей линия ли? — възкликна Маура. — Може би. Но не съм сигурна дали я знам под това име. Какво представлява?

Блу определено бе шокирана. Винаги бе считала майка си за най-откровения човек на света.

— Леите са прави енергийни линии, които пресичат цялото земно кълбо — поясни Ганзи. — Предполага се, че свързват важните светилища и духовни места. Адам предположи, че вие би трябвало да знаете за тях, защото се занимавате с енергията.

Беше повече от очевидно, че той има предвид пътя на мъртвите, ала Маура не благоволи да му предложи никаква информация. Само стисна устни и погледна към Персефона и Кала.

— Това напомня ли ви за нещо?

Персефона вдигна пръст във въздуха и след малко изрече:

— Забравих коричката на пая си!

И излезе от стаята.

Кала изрече:

— Ще трябва да си помисля. Не ме бива много с подробностите.

По лицето на Ганзи се разля лека, закачлива усмивка, с което им даде да разберат, че е наясно, че го лъжат. Изражението му беше необичайно мъдро — Блу отново остана с впечатлението, че той изглежда много по-възрастен от момчетата, които бе довел със себе си.

— Ще потърся нещо по въпроса — каза Маура. — Ако ми оставиш номера си, мога да ти се обадя, ако открия нещо.

— Много добре — изрече Ганзи, внезапно възвърнал си хладната учтивост. — Е, колко ви дължим за гадаенето?

Докато се изправяше, Маура отговори:

— О, само двайсетачка.

Блу реши, че тази цена е престъпно ниска. Дори само връзките на топсайдерите на Ганзи струваха много повече от двайсет долара.