Пророчеството на гарвана

Той изгледа смръщено Маура над ръба на отворения си портфейл. В него се виждаха много банкноти. Биха могли да бъдат и еднодоларови, но Блу се съмняваше да е така. Освен това в портфейла му зърна и шофьорската му книжка, поставена зад прозрачното фолио на първото джобче. Не беше достатъчно близо, за да види подробности, но достатъчно, за да установи, че името на нея бе доста по-дълго от обикновеното „Ганзи“.

— Двайсетачка? — изгледа ги неуверено той.

— За всеки от вас — поясни Блу.

Кала се изкашля в свитата си в юмрук ръка.

Лицето на Ганзи се проясни и той доволно подаде на Маура шейсет долара. Беше повече от очевидно, че тази сума бе по-голяма, отколкото той се бе надявал да плати, което поставяше всичко в неговия свят обратно на мястото му.

Но след това Блу забеляза изражението на Адам. Той я гледаше изпитателно и тя се почувства прозрачна и виновна. Но не заради това че им бе поискала повече, а заради лъжата на Маура. Блу бе зърнала духа на Ганзи да върви по пътя на мъртвите и бе узнала името му много преди да се появят в този дом. Но също като майка си и тя не каза нищо. Значи беше съучастничка в нейната лъжа.

— Ще ви изпратя — каза Маура.

Очевидно нямаше търпение да ги види от другата страна на вратата. За момент изглеждаше така, като че ли и Ганзи е обзет от същото нетърпение, но после той спря. Отдаде излишно количество внимание на портфейла си, докато го затваряше и го връщаше на мястото му в джоба си. Когато вдигна отново очи към Маура, устните му се бяха превърнали в тънка линия.

— Вижте какво, тук всички сме зрели хора — започна.

Физиономията, която направи Кала, подсказваше несъгласието й.

Ганзи изпъна рамене и продължи:

— Затова смятаме, че заслужаваме истината. По-добре ми кажете, че знаете нещо, но не желаете да ми помогнете, отколкото да ме лъжете!

Изказването беше смело или може би арогантно, или може би разликата между двете не беше достатъчно, за да има някакво значение. Всички глави в стаята се обърнаха по посока на Маура.

Тя изрече:

— Зная нещо, но не желая да ви помогна.

За втори път през днешния ден Кала беше на седмото небе от задоволство. Блу зяпна. После затвори уста.

Но Ганзи просто кимна, притеснен точно толкова, колкото и когато тя му бе изкрещяла снощи в ресторанта, ни повече, ни по-малко.

— Добре тогава — кимна. — Не, не е необходимо да ставате. Можем и сами да се изпратим.

И просто ей така си тръгнаха, Адам хвърляйки на Блу един последен поглед, който тя пак не успя да разтълкува. Миг по-късно двигателят на камарото огласи с мръсен рев настроението на собственика си. Гумите изсвириха и колата изхвърча на пътя. А после в къщата се възцари тишина. Но това беше изсмукана тишина, като че ли момчетата гарвани бяха отмъкнали със себе си всички звуци в квартала.

Блу се завъртя и изкрещя на майка си:

— Мамо! — канеше се да каже още нещо, но единственото, което успя, бе отново: — Мамо!

— Маура — обади се и Кала, — това беше много грубо от твоя страна — замълча. — Хареса ми!

Сякаш изобщо не бе чула приятелката си, Маура се обърна към дъщеря си и отсече:

— Не искам да го виждаш никога повече!

— Какво стана с твоето „на децата не трябва да се дават заповеди“, а?! — извика възмутено Блу.

— Това беше преди Ганзи — отговори майка й и обърна картата на Смъртта към нея, предоставяйки й достатъчно време да огледа черепа под шлема. — Това е все едно да ти кажа да не пресичаш пред автобус!

В съзнанието на Блу се стрелнаха няколко язвителни отговора, преди да подбере най-подходящия:

— И защо? Не мен видя Нийви на пътя на мъртвите! Не аз ще умра през настоящата година!

— Първо на първо, пътят на мъртвите е обещание, а не гаранция — отговори Маура. — Второ на второ, има и друга, много по-ужасна съдба от смъртта. Да ти напомня ли за загубата на крайници? А за парализата? За безкрайната психологическа травма? Виж какво, и тези момчета действително има нещо сбъркано! Когато твоята майка ти каже да не минаваш пред автобус, със сигурност си има основателна причина за това!

Откъм кухнята долетя гласът на Персефона:

— Ако някой бе забранил и на теб да минаваш пред автобус, Маура, Блу нямаше да я има!

Маура се обърна смръщено по посока на кухнята, а после плъзна ръка по масата за гадаене, като че ли я чистеше от трохи.

— Най-добрият сценарий в дадения случай гласи, че ти ще се сприятелиш с момче, което ще умре.

— Аха! — извика Кала многозначително. — Вече разбирам.

— Не ми излизай с твоята психоанализа! — сряза я Маура.

— Вече ти излязох! Затова ще повторя: „Аха!“.

Нетипично за себе си, Маура се изхили насмешливо, а после попита Кала:

— Какво видя, когато докосна другото момче? Гарвана?

— Всичките са момчета гарвани — вметна Блу.

— О, не! — поклати глава майка й. — Този е много повече гарван от останалите.

Кала разтри пръсти, като че ли изтриваше от тях спомена за татуировката на Ронан. После отговори:

— Все едно надникнах в онова странно пространство. От него извираха толкова много неща, че чак ме побиха тръпки! Спомняте ли си онази жена, която идва веднъж, бременната, с четирите близначета? Е, беше нещо подобно, но много по-лошо.