Пророчеството на гарвана

Това не беше първият път, когато молеха Блу да размеси картите. Понякога, при трудни или много важни гледания, жените искаха от нея първа да докосне картите, за да изчисти максимално посланията, които те се канеха да предадат. Този път обаче усети върху себе си впитите любопитни погледи на момчетата, докато поемаше тестето от майка си. Заради тях започна да размесва картите малко театрално, прехвърляйки ги умело от ръка в ръка. Много я биваше в номера с карти, които не изискваха никакви ясновидски дарби. И докато крайно впечатлените момчета наблюдаваха като хипнотизирани как картите летят насам-натам в ръцете й, тя си каза, че спокойно може да си изкарва хляба, мамейки хората, че им гледа.

Никой не предложи доброволно да бъде първи, затова тя подаде тестето първо на Адам. Той я погледна в очите и задържа погледа й. В този жест имаше нещо силно и настойчиво, много по-агресивно, отколкото предишната вечер, когато я бе заговорил.

Избирайки си карта, Адам я подаде на Маура.

— Двойка мечове — изрече тя.

Блу осъзна, че неочаквано е станала свръхчувствителна към тежкия местен акцент на майка си, за първи път звучащ селски и необразовано за ушите й. Така ли говореше и самата тя?

Маура продължи:

— Избягвате труден избор. Действате, като изобщо не действате. Амбициозен сте, но имате усещането, че някой иска от вас нещо, което нямате желание да дадете. Настоява да направите компромис с принципите си. Някой много близък до вас според мен. Може би баща ви?

— Не, може би брат ви? — обади се Персефона.

— Аз нямам брат, госпожо — отговори Адам. Но Блу го видя как стрелва с очи Ганзи.

— Искате ли да зададете някакъв въпрос? — попита Маура.

Адам се замисли и накрая попита:

— Какъв е правилният избор?

Маура и Персефона се посъветваха. Накрая отговори Маура:

— Няма такъв. Има само избор, с който ще можете да живеете. Възможно е да има и трети вариант, който ще ви допадне повече, но точно сега не го виждате, защото сте прекалено потънали в другите два. От това, което виждам, бих могла да кажа, че всеки един друг път би изисквал да направите крачка встрани от настоящите два варианта за действие и да си създадете собствен вариант. Освен това долавям, че сте силно аналитичен ум. Посветили сте много време от живота си на ученето, за да потиснете емоциите си, но не мисля, че сега е моментът точно за това.

— Благодаря — изрече Адам. Може би не беше най-подходящата реакция за настоящата ситуация, но и не беше най-лошата. Блу много харесваше учтивостта му. Изглеждаше по-различна от учтивостта на Ганзи. Когато Ганзи беше учтив, ставаше по-могъщ. А когато Адам беше учтив, някак си отдаваше силата си.

Изглеждаше й правилно да остави Ганзи последен, затова се насочи към Ронан, въпреки че мъничко се страхуваше от него. Макар да не бе изрекъл и думица, от него сякаш бликаше отрова. А най-лошото според нея бе, че във враждебността му имаше нещо, което я караше да се стреми към благоволението му, да спечели одобрението му. Одобрението на някого като него, на когото очевидно не му пукаше за никого на този свят, и изглеждаше по-ценно от това на всички останали.

За да предложи тестето на Ронан, Блу трябваше да се изправи, защото той продължаваше да стои край вратата близо до Кала. Двамата изглеждаха готови да започнат да си разменят боксови удари.

Когато Блу разтвори пред него картите като ветрило, той огледа жените в стаята и отсече:

— Няма да тегля нищо, докато първо не ми кажете нещо, което е вярно!

— Моля? — изрече сковано Кала, отговаряйки вместо момичето.

Гласът на Ронан беше като стъкло, студено и чупливо, когато заговори:

— Всичко, което казахте на него, би могло да важи за всеки човек. Всеки, който диша, си има съмнения. Всеки, който е жив, спори с брат си или баща си. Затова ми кажете нещо, което никой друг не би могъл да ми каже! Не си въобразявайте, че ще ми подхвърляте карта, а после ще ме заливате с глупости в стил Карл Юнг! Кажете ми нещо конкретно!

Блу присви очи. Персефона изплези връхчето на езика си — навик, роден от вътрешната й несигурност, а не от липса на възпитание. Маура се помести раздразнено в стола си и започна:

— Ние не казваме конкретни…

Кала я прекъсна безцеремонно и отсече:

— Някаква тайна е убила баща ви и само вие знаете каква е тя!

В стаята се възцари гробно мълчание. Персефона и Маура обърнаха едновременно изумени погледи към Кала. Ганзи и Адам зяпнаха сащисано Ронан. Блу се втренчи в ръката на Кала.

Маура често викаше Кала за съвместно редене на карти таро, а Персефона понякога я търсеше, за да тълкува сънищата й, но рядко, много рядко някой се осмеляваше да моли Кала да използва най-странната си и трудно срещана дарба — психометрията. Кала притежаваше удивителната способност да хваща предмет и така да разбира неговия произход, да чува мислите на собственика му и да вижда местата, където този предмет е бил.

Сега Кала свали ръката си — ръката, която бе поставила върху татуировката на Ронан точно там, където излизаше над яката му. Той извърна леко глава, опитвайки се да види мястото, където бе усетил пръстите й.