Пророчеството на гарвана

И изведнъж в стаята сякаш останаха само Ронан и Кала. Макар и с цяла глава по-висок от нея, той изглеждаше по-млад, като дива котка с дълги крака, все още недостигнала мускулите на зрелостта. А тя беше лъвица.

— Но какво си ти? — изръмжа лъвицата.

От усмивката на Ронан по гърба на Блу пролазиха тръпки. В нея имаше нещо кухо.

— Ронан? — обади се Ганзи с нескрита тревога в гласа.

— Ще ви чакам в колата!

И без думица повече Ронан напусна къщата, като трясна вратата толкова силно, че чиниите в кухнята отново се раздрънчаха.

Ганзи погледна обвинително Кала и каза:

— Баща му е мъртъв.

— Знам — отговори Кала. Очите й бяха станали като цепки.

Гласът на Ганзи беше достатъчно напевен, за да премине за броени секунди от любезност към грубост.

— Нямам представа как сте разбрали, но не можете да говорите такива неща на хлапе!

— Имате предвид на змия! — изръмжа в отговор Кала. — И за какво изобщо сте дошли, ако не вярвате в истинността на онова, за което си плащате? Той искаше нещо конкретно. Е, аз му дадох нещо конкретно. Съжалявам, че не бяха пухкави кученца!

— Кала! — изрече предупредително Маура в същия момент, в който Адам изрече: — Ганзи!

Адам прошепна нещо право в ухото на приятеля си, а после се облегна назад. Челюстта на Ганзи се раздвижи. Блу буквално го видя как отново се превръща в Президент Мобилен телефон. И най-странното бе, че до този момент тя не си бе давала сметка, че той би могъл да бъде и нещо друго. Сега й се прииска да му бе обърнала по-голямо внимание, за да схване какво е различното в него.

Ганзи изрече:

— Много съжалявам! Ронан е откровен до грубост, пък и по принцип не искаше да идва с нас. И изобщо не съм намеквал, че вие сте нещо по-различно от съвсем истински. Можем ли сега да продължим, ако обичате?

„Звучи като старец“ — помисли си Блу. Толкова официален в сравнение с приятелите си, които беше довел. В него имаше нещо крайно смущаващо, сходно на начина, по който тя се чувстваше длъжна да впечатли Ронан. Нещо в Ганзи я караше толкова силно да се чувства друга, че й се прииска да може да опази емоциите си от него. Блу си знаеше, че не би могла да хареса нито него, нито излъчването на тези момчета — излъчване, което изчерпваше ясновидските способности на майка й и изпълваше стаята толкова много, че имаше опасност да ги удави.

— Няма проблеми — изрече Маура, макар че, докато го казваше, гледаше Кала.

Докато се насочваше към фотьойла, на който бе седнал Ганзи, Блу зърна колата му до тротоара — проблясък невъзможно оранжево, от онова оранжево, в което само Орла би лакирала ноктите си. Колата не беше точно онова, което би очаквала от момче от „Алионби“ — те предпочитаха нови блестящи неща, а това беше старо блестящо нещо — но определено бе кола на момче гарван. И внезапно Блу се изпълни с пропадащото усещане, че нещата се развиват твърде бързо, за да успее да ги асимилира. Да, в тези момчета определено имаше нещо много странно и объркано — странно и объркано по начина, по който изглеждаше дневникът. Животът на всички тях представляваше нещо като паяжина, а тя бе сторила неизвестно какво, за да се заплете в самия й край. Дали това беше сторено в миналото, или щеше да бъде сторено в бъдещето, вече нямаше никакво значение. В стая, в която се намираха едновременно Маура, Персефона и Кала, времето преставаше да съществува.

Спря точно пред Ганзи. Намираща се толкова близо до него, тя отново усети аромата на мента и това накара сърцето й да претупа сконфузено.

Ганзи сведе очи към разтворените като ветрило карти в ръцете й. Когато го видя в този вид, когато зърна приведените му рамене и тила му, тя бе пронизана от спомена за духа му, за момчето, в което се страхуваше, че ще се влюби. Онази сянка обаче не бе носила нито част от спокойната самоувереност на това момче гарван пред нея.

„Какво ще стане с теб, Ганзи? — запита се тя. — Кога се превръщаш в онзи човек?“

Ганзи вдигна очи към нея, сбърчил чело.

— Нямам представа как да избера. Би ли го направила вместо мен? Така става ли?

С периферното си зрение Блу забеляза Адам да се помества неудобно на стола си, смръщил лице.

Иззад гърба на Блу отговори Персефона:

— Става, ако ти го пожелаеш!

— Всичко е в намерението — добави Маура.

— Да, искам го! — кимна той. — Ако обичаш!

Блу разстла картите на масата. Те се разпръснаха лесно, професионално. Плъзна пръсти над тях. Веднъж Маура й бе казала, че над правилните карти пръстите се затоплят или се усещат с леко щипене. Ала за Блу всички карти бяха еднакви. Все пак една от тях се бе плъзнала по-далече от останалите и тя избра именно нея.

Обръщайки я, не успя да се сдържи и се засмя безпомощно.

Пажът чаши я гледаше със собственото й лице. Сякаш някой й се присмиваше, но в случая не можеше да вини за този избор никого другиго освен себе си.

Когато Маура зърна картата, отсече с далечен, неразгадаем глас:

— Не тази! Накарай го да избере друга!

— Маура — намеси се меко Персефона, но Маура й махна с ръка, без да й обръща внимание.

— Друга карта! — повтори рязко.