Пророчеството на гарвана

Нийви обгърна с поглед разкъсания пентаграм, съборената свещ, прекатурената купа и изрече:

— Гледах.

Спокойният й глас накара Блу да побеснее още повече.

— Това гледане го направи преди! Сега не беше същото!

— Гледах в онова пространство, което зърнах тогава. Надявах се да осъществя контакт с някого, който е там, за да разбера какво е.

Този път гласът на Блу изобщо не беше толкова уверен, колкото би й се искало, когато каза:

— То говореше! Когато пристигнах тук, ти не беше ти!

— Грешката е изцяло твоя! — отсече Нийви, леко раздразнена. — Ти усилваш всичко, до което се доближиш. Не очаквах да бъдеш тук, иначе…

Не довърши, загледана в парчето изгоряла свещ, наклонила глава настрани. Това не беше особено човешки жест и той накара Блу да си спомни отвратителния хлад, с който се бе изпълнила преди.

— Иначе какво? — поиска да знае момичето. Тя също беше малко сърдита задето изведнъж я обвиниха за случилото се преди малко.

— Какво беше това? То каза, че се намира на пътя на мъртвите! Това същото ли е като лей линия?

— Разбира се — отговори спокойно Нийви. — Хенриета се намира върху лей линия.

Това означаваше, че Ганзи е прав. Означаваше също така, че Блу е напълно наясно с точното местонахождение на лей линията, защото само преди броени дни бе зърнала духа на Ганзи да върви по нея.

— Точно затова тук е много лесно да бъдеш ясновидец — продължи Нийви. — Енергията е много силна.

— Имаш предвид енергията като… енергия? — запита Блу.

Нийви изобрази нещо с ръка, а после вдигна свещта. Обърна я надолу и стисна фитила, за да бъде сигурна, че е напълно изгаснал.

— Имам предвид енергия като твоята енергия. Която подхранва нещата. Дава им сила. Как го каза ти? Усилва звука на разговора? Точно така. Кара електрическата крушка да свети по-силно. Всичко, което има нужда от енергия, за да живее, копнее за нея, точно както те копнеят за твоята енергия.

— Какво видя? — попита Блу. — Когато…

— Гадаех по вода — довърши вместо нея Нийви, макар Блу да не беше много сигурна, че точно така би довършила изречението лично. — Там има някой, който знае името ти. Има и някой друг, който търси онова, което търсиш и ти.

— Което търся и аз ли?! — възкликна възмутено Блу.

Но тя не търсеше нищо! Освен ако Нийви не говореше за мистериозния Глендоуър. Припомни си усещането за свързаност, усещането за оплитане в тази паяжина от момчета гарвани, спящи крале и лей линии. Моментът, когато майка й, й каза да стои далече от тях.

— Да, ти много добре знаеш какво е — отговори Нийви. — Ах, да! Вече всичко започва да става доста по-ясно!

Блу си спомни за онзи протягащ се, гладен пламък на свещта, за движещите се светлини в локвичката черна вода. И някъде дълбоко в себе си почувства хлад.

— Още не си ми казала какво беше онова нещо — промърмори на леля си. — В локвата.

Нийви вдигна очи, събрала в скута си всички свои неща. Погледът й беше непробиваем, поглед, който би могъл да продължи цяла вечност.

— Това е, защото нямам никаква представа — изрече простичко.

Осемнайсета глава

Уелк си позволи волността преди часовете да прерови шкафчето на Ганзи.

Шкафчето на Ганзи, едно от малкото, което бе в употреба, се намираше само на няколко вратички от старото шкафче на Уелк и отварянето му заля младия учител със спомени и носталгия. Едно време това беше той — едно от най-богатите деца в „Алионби“, печелещо за приятел всеки, когото си пожелае, за гадже всяко момиче от Хенриета, което хване окото му, избиращо само предметите, които му харесват. Баща му нямаше никакви угризения да направи допълнително дарение тук или там, за да помогне на сина си да мине по предмет, на който не бе присъствал в продължение на няколко седмици. Уелк копнееше за старата си кола. Ченгетата очевидно бяха познавали много добре баща му — изобщо не си бяха направили труда да въвличат Уелк.

А сега Ганзи бе кралят тук, но не знаеше как да използва положението си.

Благодарение на кода на честта в „Алионби“, вратичките на шкафчетата не се заключваха, което помогна на Уелк да отвори шкафчето на Ганзи без особени притеснения. Вътре откри няколко прашни тетрадки със спирали, с по няколко изписани страници. За да се застрахова срещу евентуално желание на Ганзи да се появи по-рано на училище, Уелк остави в шкафчето бележка („Съдържанието е изнесено поради пръскане против хлебарки“), а после се оттегли в една от неизползваните тоалетни за персонала, за да огледа находките си.

Седнал с кръстосани крака върху чистия, но прашен, покрит с плочки под до мивката, Уелк установи, че Ричард Ганзи III е много по-вманиачен по лей линиите, отколкото той самият някога е бил. Нещо в целия негов изследователски процес изглеждаше… налудничаво.

„Но какво не му е наред на това хлапе?“ — запита се учителят, но непосредствено след това се почувства особено, давайки си сметка, че бе остарял достатъчно, за да смята Ганзи за хлапе.

Отвън по коридора се чу тракане на токчета. Изпод вратата проникна аромат на кафе. „Алионби“ се пробуждаше. Уелк отвори следващата тетрадка.