Пророчеството на гарвана

Тази тетрадка не беше за лей линията. Беше пълна само с исторически глупости за някакъв уелски крал на име Оуен Глендоуър. Темата изобщо не беше интересна за Уелк. Започна да прелиства бързо страниците, смятайки, че това няма никаква връзка с леите, докато не осъзна, че Ганзи всъщност свързва двата елемента — Глендоуър и лей линията. Ганзи може и да беше наивник, но определено знаеше как да продаде една история.

Уелк се фокусира върху един ред:

Който събуди Глендоуър, получава едно изпълнено желание (безгранично?), (свръхестествено?), (някои източници го определят като взаимно/какво ли значи това?).

Черни никога не се е интересувал от крайния резултат от търсенето на лей линията. Първоначално и на Уелк не му пукаше. Удоволствието беше в самата загадка. А после, един следобед, застанали в средата на нещо, което изглеждаше като природно оформен кръг от намагнетизирани камъни, бяха решили експериментално да преместят един от камъните. Енергийното съскане, което последва, събори и двамата и създаде бледо привидение, което приличаше на жена.

Лей линията представляваше необработена, неконтролируема, необяснима енергия. Енергия, от която се раждаха легендите.

Онзи, който контролираше лей линията, щеше да бъде много повече от богат. Онзи, който контролираше лей линията, би могъл да бъде нещо, за което останалите момчета от „Алионби“ можеха само да си мечтаят.

Но на Черни все така не му пукаше. Той беше най-тихото и лишено от амбиции създание, което Уелк някога бе виждал, и може би затова обичаше да се мотае с него. За Черни не беше проблем, че не е по-добър от останалите ученици в „Алионби“. На него му беше достатъчно да се влачи след Уелк. В онези дни, когато Уелк се опитваше да се успокои, си казваше понякога, че Черни е просто една овца, но понякога, когато се препънеше, си спомняше, че приятелят му е освен това и лоялен.

Но за двете неща не е задължително да бъдат различни, нали така?

— Глендоуър — изрече на глас учителят, сякаш пробвайки името. Думата отекна от стените на тоалетната, куха и метална. Зачуди се какво ли бе поискал Ганзи — странният, отчаян Ганзи — от този крал.

Уелк се изправи от пода и взе всички тетрадки. Щяха да му бъдат необходими само няколко минути, за да ги ксерокопира в учителската стая, а ако някой попиташе, щеше да му каже, че Ганзи го е помолил за това.

Глендоуър.

Ако Уелк го откриеше, щеше да поиска от него онова, за което цял живот си беше мечтал — да контролира лей линията.

Деветнайсета глава

Не следващия ден следобед Блу излезе боса на улицата пред къщата на Фокс Уей №300 и приседна на бордюра, за да чака Кала под синьо-зелените дървета. Нийви се бе заключила в стаята си от обяд и не се показваше, а Маура редеше ангелски карти на група другоселци, дошли по тези места на писателска почивка. Затова Блу бе посветила целия си следобед на размисли какво да прави с факта, че откри Нийви в задния двор. И отговорът на този въпрос включваше Кала.

Тъкмо започваше да се изнервя, когато колата, която обикновено оставяше Кала след работа, спря до бордюра.

— Да не би да си решила да се изхвърлиш заедно с боклука? — запита Кала, докато излизаше от колата на приятелите си, синьо-зелена като всичко през този ден. Беше облечена в необичайна за нея изискана рокля и обута в съмнително модерни сандали с изкуствени скъпоценни камъни. След като помаха за довиждане на шофьора, тя се обърна към Блу.

— Трябва да ти задам един въпрос — каза Блу.

— И това е въпрос, който звучи по-добре до контейнер за отпадъци? Хайде, вземи това! — отсече Кала, измъкна една от торбите от ръцете си и я подаде на момичето. Ухаеше на жасмин и чили, което означаваше, че е имала гаден ден на работното място. Блу не бе много сигурна с какво точно си изкарва хляба Кала, но знаеше, че е свързано с „Алионби“, с много бумащина и с ругатни срещу учениците, най-често през уикендите. Каквато и да беше работата й обаче, очевидно включваше лични възнаграждения с бурито в гадните дни.

Кала закрачи тежко по алеята към къщата.

Блу се повлече безпомощно след нея, едва мъкнейки чантата. Имаше чувството, че е пълна с книги или трупове.

— Къщата е пълна — промърмори.

Една от веждите на Кала очевидно засвидетелстваше внимание на момичето, защото тя веднага отсече:

— Къщата винаги е пълна.

Бяха на няколко крачки от входната врата. Вътре всяка от стаите беше пълна с лели, братовчедки и майки. Гневната музика на Персефона, свързана с писането на дисертацията й, вече се носеше с пълна сила. Единственият шанс да са насаме, бе да останат навън.

Блу изрече:

— Искам да знам защо Нийви е тук!

Кала се закова на място, погледна я през рамо и с не особено любезен тон отговори:

— Извинявай, но аз също бих искала да знам каква е причината за климатичните промени, обаче никой не благоволява да ми каже!

Притискайки чантата на Кала към гърдите си като заложник, Блу настоя: