Пророчеството на гарвана

— Виж какво, вече не съм на шест! Може всички останали около мен да виждат отговорите на важните си въпроси в едно тесте карти, обаче на мен ми писна да ме държат на тъмно!

Сега вече бе привлякла интереса и на двете вежди на Кала.

— Болезнено директно — съгласи се Кала. — Чудех се кога ще се сетиш да се разбунтуваш срещу нас. Защо не зададеш този въпрос на майка си?

— Защото съм й сърдита, задето ми казва как да живея живота си!

Кала помести тежестта си на другия крак и промърмори:

— Хайде, вземи още една чанта. И какво предлагаш?

Блу пое още една чанта — тази беше тъмнокафява и дори имаше ъгълчета. В нея като че ли имаше някаква кутия.

— Може би просто да ми отговориш ти? — смотолеви.

Вече с една свободна от чанти ръка Кала докосна с пръсти устните си. И устните, и лакът върху ноктите й, които ги докосваха, бяха в наситено индигов цвят, цветът на най-дълбоките сенки в каменистия преден двор на къщата.

— Единственият проблем е, че не съм много убедена, че онова, което ни беше казано, е истина.

Блу усети леко изтръпване при тези думи. Дори самата мисъл да излъжеш Кала, Маура или Персефона бе абсурдна. Може и да не знаеха истината, но със сигурност биха доловили лъжата. Ала все пак около Нийви действително имаше нещо потайно, в нея и в гадаенето й часове наред, когато си мислеше, че никой не я вижда.

Кала каза:

— Предполага се, че е тук, за да потърси някого.

— Баща ми? — предположи Блу.

Кала не каза „да“, но и не отрече. Просто отговори:

— Но според мен сега, когато тя прекара известно време в Хенриета, мисията й се превръща в нещо доста по-различно.

Двете се вторачиха една в друга, съзаклятнички в тайната.

— В такъв случай имам предложение! — отсече накрая момичето. Повдигна една вежда, за да отговори на изражението на Кала, но не й се получи особено. — Да преровим нещата на Нийви! Ти ще ги държиш, а аз ще застана до теб, за да ти помагам!

Кала стисна устни. Психометричните й размисли обикновено бяха твърде мъгляви, но при близостта на Блу, която подсилва всичко? Нямаше никакво съмнение, че откровението, което получи, когато докосна татуировката на Ронан, бе повече от драматично. Значи действително имаше голяма вероятност, ако докосне нещата на Нийви, двете с Блу да получат някои отговори.

— Ето, вземи и тази чанта! — отсече Кала и подаде на момичето последната.

Тази беше най-малката. Бе изработена от кървавочервена кожа, но беше невъобразимо тежка. И докато Блу се чудеше как да я добави към останалите, Кала кръстоса ръце пред гърди и започна да почуква по устните си с индиговите си нокти.

— Трябва да отсъства от стаята си най-малко час — започна да разсъждава на глас. — А Маура би трябвало да бъде заета с нещо.

Кала веднъж бе отбелязала, че Маура няма домашни любимци, защото грижата за принципите й отнема цялото й време. Маура беше горещ привърженик на редица неща, едно от които бе личното уединение.

— Но ще го направиш ли?

— Днес ще се постарая да науча повече за навиците и на двете — кимна с глава Кала. — Какво е това?

Бе обърнала глава към кола, която тъкмо спираше в долната част на алеята. И Кала, и Блу наклониха глави, за да прочетат логото, изписано на вратата на пътника: „Цветя от Анди!“. Шофьорката се зае да рови из задната седалка на колата си за цели две минути, преди да се изправи на тротоара с най-малкия букет на света. Къдриците, които се спускаха отпред на лицето й, бяха по-големи от цветята.

— Едва открих този адрес! — възкликна жената.

Кала моментално сви устни. Имаше изначална, неподправена ненавист към всичко, което би могло да се класифицира като светски разговор.

— Какво е това? — подметна надменно. От нейните уста въпросът прозвуча така, сякаш цветята бяха нежелано в къщата котенце.

— Това е за… — промърмори жената и започна да рови за картичката.

— Орла? — предположи Блу.

Орла непрекъснато получаваше цветя от разнообразни, съсипани от любов по нея мъже от Хенриета и от други места. При това не й изпращаха само цветя. Някои изпращаха пакети със спа продукти. Други изпращаха кошници с плодове. А един дори изпрати маслен портрет на Орла — това определено не се забравяше. Беше я нарисувал в профил, така че съзерцаващият да получи пълна представа за издължения, елегантен врат на Орла, класическите й скули, романтичните очи с тежки клепки и масивния й нос (елементът, който самата Орла най-много мразеше у себе си). За съжаление, Орла бе скъсала моментално с този човек.

— Блу? — изрече накрая жената. — Блу Сарджънт?

Първоначално Блу не успя да схване, че цветята са предназначени за нея. Жената беше принудена да й ги напъха в ръцете, при което Кала по неволя трябваше да поеме една от чантите, за да може Блу да ги приеме. Докато жената се връщаше към колата си, Блу започна да върти букета пред лицето си. Беше просто един бял карамфил с аранжирана около него нежна гипсофила. Ухаеше по-хубаво, отколкото изглеждаше.

— Доставката трябва да му е излязла по-скъпа от цветята — промърмори Кала.

Опипвайки дръжката на букета, Блу откри малка картичка. В нея женски почерк бе предал посланието: