Пророчеството на гарвана

По начина, по който го каза, тя разбра, че той е впечатлен от нея по начина, по който мъжете обикновено се впечатляваха от Орла. И това определено се хареса на Блу, особено след като не й се наложи да прави нищо друго, освен да бъде самата себе си, за да си го заслужи.

— Нищо, което си струва да бъде направено — отговори.

— Е — отбеляза той, — смятам, че съвсем скоро ще разбереш, че аз пък върша почти всичко в живота си тихо. Ако това не ти пречи, мисля, че всичко между нас ще бъде наред.

* * *

Оказа се, че тя бе минавала пеш или на велосипед покрай апартамента на Ганзи през всеки божи ден от годината — на път за училище или за работа в пицарията. Докато приближаваха огромното туловище на някогашната фабрика, тя зърна пъклено оранжевия проблясък на камарото насред обраслия с трева паркинг, а само на стотина метра от него — блестящ тъмносин хеликоптер.

В интерес на истината, не беше повярвала за хеликоптера. Или поне не по начин, който да я подготви да види на живо истински, огромен хеликоптер, застанал съвсем невинно насред паркинга така, както някой би паркирал микробуса си.

Блу се закова на място и извика:

— Божичко!

— Да, знам — съгласи се Адам.

И ето че отново Блу видя Ганзи, и отново й струваше голямо усилие на волята, за да помири образа му като дух и образа му като жив човек, особено застанал до хеликоптера.

— Най-накрая! — извика той и хукна към тях. Все още носеше онези идиотски топсайдери, които тя бе забелязала на сеанса, но този път в комбинация с къси тъмнозелени панталони и жълта затворена риза с къси ръкави и якичка, които го правеха да изглежда така, сякаш бе подготвен за всякакви непредвидени обстоятелства, стига тези обстоятелства да включваха падането му върху яхта. В ръка държеше голяма бутилка органичен ябълков сок.

Насочи безпестицидния си сок към Блу и извика:

— Идваш ли с нас?

Точно както и на сеанса, и сега Блу се почувства евтина, нищожна и глупава само от присъствието му до себе си. Стараейки се да овладее колкото й бе възможно повече акцента си от Хенриета, тя отговори:

— Имаш предвид да дойда с вас на хеликоптера, който е на твое разположение по всяко време на денонощието ли?

Ганзи метна тъмнозлатиста кожена раница през тъмнозлатистите си рамене и се усмихна. Усмивката му беше щедра и приемаща, сякаш съвсем наскоро майка й не бе отказала да му помогне или тя току-що не бе преминала границата с грубостта си.

— Казваш го така, сякаш е нещо лошо — изрече той.

Зад него хеликоптерът изрева и перката започна да се върти. Адам му подаде дневника и Ганзи го изгледа стреснато. За части от секундата самообладанието му се разклати, но това беше напълно достатъчно за Блу, за да разбере, че то е част от маската на Президент Мобилен телефон.

— Къде беше? — изрева Ганзи.

И трябваше да крещи силно. Сега, когато се завъртяха истински, перките на хеликоптера не толкова ревяха, колкото пищяха. Въздухът удари Блу право в ушите, но по-скоро като усещане, отколкото като звук.

Адам посочи към Блу.

— Благодаря! — изкрещя в отговор Ганзи.

Но тя бързо видя, че отговорът е автоматичен — мигът на изненадата бе преминал и той се бе върнал отново към учтивостта на могъществото си. Освен това продължаваше да гледа Адам, очаквайки насоки за това как да реагира спрямо нея. Адам кимна, само веднъж, и маската на Ганзи се свлече още мъничко. Блу се зачуди дали, макар и сред приятелите си, той бе в състояние да забрави напълно поведението си на Президент Мобилен телефон. Може би единствено онзи Ганзи, когото бе видяла в църковния двор, бе истинският, дълбоко стаената му същност.

Отрезвяваща мисъл.

Въздухът около тях се разлюля. Блу имаше чувството, че роклята й ще отлети.

— Това нещо безопасно ли е? — изкрещя.

— Безопасно като живота! — отговори Ганзи. — Адам, изоставаме от графика! Блу, ако ще идваш с нас, пристегни свободомислещото си облекло и се мятай на борда!

Когато се приведе, насочвайки се към хеликоптера, неговата риза също започна да се повдига на гърба.

Блу внезапно се изпълни с притеснение. Не че бе много уплашена. Просто тази сутрин, когато ставаше от сън, бе пропуснала да се подготви психически да се отлепи от земята в компанията на момчета гарвани. Въпреки размерите и рева си хеликоптерът не й изглеждаше особено стабилен, за да му повери живота си, а момчетата бяха за нея напълно непознати. Сега вече истински си даде сметка, че не се подчинява на заповедите на майка си.

— Никога не съм летяла — призна тя пред Адам, но крещейки, за да надвика рева на хеликоптера.

— Никога? — отвърна й с крясък и той.

Тя поклати глава. Той постави устни до ухото й, за да може да го чуе. Ухаеше на лято и на евтин шампоан. Блу усети някакво непонятно гъделичкане, което плъзна от пъпа й чак до стъпалата на краката.

— Аз съм летял веднъж — отговори той. Дъхът му пареше кожата й. Блу бе като парализирана. Единственото, за което можеше да мисли, бе: „Значи ето колко близо е целувката“. Усещането беше точно толкова опасно, колкото си бе представяла и тя. Той допълни: — Не ми хареса.