Пророчеството на гарвана

Хелън направи вираж, за да тръгне в новата посока. Църквата, към която ги насочваше Блу, беше на около четирийсет минути път с кола от Хенриета, но при птичи полет беше едва петнайсет. Без тихото възклицание от страна на Блу Ганзи щеше да я подмине. Беше в руини, куха и обрасла с треволяк развалина. Около нея се виждаше тясна линия стар, много стар каменен зид, както и вдлъбнатина в земята, където някога се е издигала допълнителна стена.

— Това ли е? — попита той.

— Това е всичко, което е останало — отговори тя.

Нещо дълбоко в Ганзи изведнъж утихна и се вцепени.

— Какво каза?

— Че е в руини, но…

— Не, не! — прекъсна я той. — Повтори точно онова, което каза преди малко! Моля те!

Блу хвърли поглед на Адам, който само вдигна рамене.

— Не си спомням точно какво казах. Да не би да беше… Това е всичко, което е?

Това е всичко.

Това ли е всичко?

Ето какво е било! Ето какво през цялото време не му бе давало мира. Той знаеше, че познава този глас. Познаваше този местен акцент, познаваше тази напевност.

Гласът от записа беше на Блу.

Ганзи.

Това ли е всичко?

Това е всичко, което е.

— Не съм направена от гориво! — тросна се Хелън, като че ли вече го бе казала веднъж, но брат й го беше пропуснал. А може и така да беше. — Кажете ми накъде да летя оттук нататък!

Какво означава това? За пореден път той усети върху себе си товара на отговорността, изпълнен с благоговение, с мисълта за нещо много по-голямо от него. И се изпълни едновременно със страх и очакване.

— Каква е посоката на лей линията, Блу? — попита Адам.

Блу, която беше поставила палец и показалец върху стъклото, сякаш измерваше нещо под себе си, отговори:

— Ето там! Към планината. Летете! Виждате ли онези дъбове? Църквата е върху една от точките, а друга точка е точно между дъбовете. Ако начертаем една въображаема права линия между тях, получаваме пътя!

Но щом в навечерието преди Деня на свети Марко бе говорил с Блу, какво би трябвало да значи това?

— Сигурна ли си? — това беше Хелън, с безстрастния й глас на суперкомпютър. — Имам гориво само за още час и половина.

— Не бих го казала, ако не съм сигурна! — възропта възмутено Блу.

По устните на Хелън заигра лека усмивка и тя обърна хеликоптера в посоката, която сочеше момичето.

— Блу!

Това беше гласът на Ронан, за първи път, откакто се бяха качили в хеликоптера, и затова всички, включително и Хелън, обърнаха глави към него. Главата му беше наклонена по начин, който по наблюденията на Ганзи подсказваше за огромна опасност. В очите му сякаш се надигнаха остриета, когато се вторачи в Блу. И попита:

— Познаваш ли Ганзи отпреди?

Ганзи си спомни как Ронан се бе облегнал на Прасето и прослушваше записа отново и отново.

Блу премина в отбранителна позиция под изпитателните им погледи. И с очевидна неохота изрече:

— Само по име.

Облакътил се върху коленете си, преплел пръстите на ръцете си, Ронан се приведе към Адам, за да се приближи към Блу Понякога можеше да бъде умопомрачително заплашителен.

— И как, ако смея да попитам, си научила името на Ганзи, преди да го познаваш лично?

Не можеше да не й се признае на Блу — не отстъпи. Ушите й бяха пламнали, но тя изрече смело:

— Първо на първо, махни се от лицето ми!

— Ами ако не го направя?

— Ронан! — намеси се Ганзи.

Ронан си седна обратно на мястото.

— Но аз бих искал да знам, все пак — продължи Ганзи. Имаше чувството, че олеква.

Блу сведе очи, придърпа няколко пласта от невъзможната си рокля в ръцете си и накрая изрече:

— Смятам, че е съвсем честно — посочи към Ронан. Изглеждаше ядосана. — Но не това е начинът да ме накарате да отговоря на какъвто и да било въпрос! Ако още веднъж той навре лицето си в моето, ще ви оставя да си търсите онова нещо сами! Аз ще… Виж сега, ще ти кажа откъде знам името ти, ако ти ми обясниш какъв е онзи знак, който си нарисувал в дневника си!

— Защо преговаряме с терористи? — обади се жлъчно Ронан.

— И откога аз съм терорист? — извиси глас Блу. — Доколкото ми е известно, аз дойдох тук, за да ви дам нещо, което вие, момчета, искахте, а сега се държите като кретени!

— Не всички — обади се Адам.

— Аз също не се държа като кретен — каза Ганзи. Чувстваше се крайно неприятно от мисълта, че тя може и да не го хареса. — Кажи ми кой е този знак, който искаш да ти обясня?

Блу протегна ръка към дневника и каза:

— Само минутка! Ще ти покажа какво имам предвид.

Ганзи й позволи отново да вземе дневника. Тя го разлисти и после го обърна, за да му покаже въпросния знак. На страницата се разказваше за артефакт, който той бе открил в Пенсилвания. Освен там, бе надраскал същия знак на още няколко места.

— Според мен това е човек, който преследва кола — заяви Ганзи.

— Не това. Това! — и тя посочи към една от другите драсканици.

* * *

— Това са лей линии.