Пророчеството на гарвана

— Понякога лей линиите са отбелязани по начини, които са видими само от въздуха. Например във Великобритания някои от леите са отбелязани с коне, издялани в склоновете на скалите.

Веднъж Малъри го беше взел със себе си в малък, двуместен самолет и му бе показал Коня Уфингтън — тристаметров кон, издялан върху един от склоновете на голям варовиков хълм в Англия. Както всичко, свързано с лей линиите, и този кон не беше… обикновен. Беше разтеглен и стилизиран, елегантен, призрачен силует, представляващ по-скоро намек за кон, отколкото истинско изображение.

— Разкажи й за Наска — промърмори Адам.

— О, вярно — кимна Ганзи.

Въпреки че Блу бе прочела голяма част от дневника, имаше още много други неща, които Ганзи не беше включил в него, а за разлика от Ронан, Адам и Ноа тя не бе живяла техния живот през последната година. И внезапно се оказа адски трудно да не се развълнува от мисълта, че трябва да й разкаже всичко. Историята винаги звучеше много по-реална, когато изложеше всички факти едновременно.

— В Перу — започна той — има стотици линии, издълбани в земята във формата на неща като птици, маймуни, хора и въображаеми същества. Те са на хиляди години, но придобиват смисъл само от въздуха. От самолет. Твърде големи са, за да бъдат разпознати от земята. Когато стоиш точно до тях, приличат просто на груби пътеки.

— А ти си ги видял лично — кимна Блу.

Когато Ганзи бе зърнал с очите си линиите Наска, масивни, странни и симетрични, бе разбрал, че няма да бъде в състояние да се откаже от търсенето си, докато не открие Оуайн Глендоуър. Първото, което го бе поразило, бяха мащабите на тези линии — десетки и стотици метри чудати рисунки насред пустинята. Прецизността им беше шокираща. Отличаваха се с математическо съвършенство, бяха безпогрешни в симетрията си. Най-силно от всичко обаче се бе оказало емоционалното им въздействие, онази загадъчна, първична болка, която отказваше да го освободи. Ганзи разбра, че не би могъл да продължи да живее, докато не узнае какво означават тези линии.

Но това беше единствената част от търсенето на Глендоуър, която той като че ли никога не бе в състояние да обясни на останалите.

— Ганзи — обади се Адам, — какво е това? Ето там!

Хеликоптерът забави скорост и четиримата пътници проточиха вратове. Вече бяха навлезли дълбоко в недрата на планината и земята се бе надигнала, за да ги посрещне. Вълна след вълна мистични зелени гори прииждаха към тях, отгоре се спускаше безбрежно тъмно море. Ала сред склоновете и долчинките се открояваше обширно, покрито със зелен килим поле, изпъстрено с бледи линии.

— Образуват ли някаква фигура? — извика Ганзи. — Хелън, спри! Спри!

— Да не си мислиш, че това е велосипед? — сряза го Хелън, но хеликоптерът престана да се движи напред.

— Вижте, вижте! — възкликна Адам. — Онова там е крило. А по-нататък има човка! Може би птица?

— Не просто птица — обади се Ронан със студен, равен глас. — Това е гарван.

Бавно, но сигурно фигурата започна да се очертава пред погледа на Ганзи, излизаща от буйно израсналата трева. Да, наистина беше птица — с леко приведена напред глава и криле, сякаш притиснати между страниците на книга, разтворени във ветрило опашни пера и стилизирани нокти на краката.

Ронан беше прав. Дори и стилизирани, куполът на главата, широката извивка на човката и бухналите пера на врата недвусмислено сочеха, че птицата е гарван.

Кожата му настръхна.

— Свали хеликоптера! — извика Ганзи.

— Нямам право да се приземявам върху частна собственост — отговори Хелън.

Той погледна умолително сестра си. Трябваше да запише координатите, които сочеше системата за глобално позициониране. Трябваше да направи снимка за архива си. Трябваше да скицира фигурата в дневника си. Но повече от всичко останало имаше нужда да докосне линиите на птицата и да ги превърне в реалност в главата си.

— Хелън, само две секунди!

Погледът, с който го дари тя в отговор, беше многозначителен от онзи тип снизходителни погледи, който би могъл да причини спорове, ако той беше по-малък и не умееше да се контролира.

— Ако собственикът на земята ме завари там и реши да повдигне обвинение, може да изгубя разрешителното си за управление! — промърмори тя.

— Две секунди, моля ти се! Нали видя? На километри оттук няма никого, няма дори къщи!

Хелън впери очи напред и изрече бавно:

— След два часа трябва да бъда при мама и татко!

— Две секунди!

Накрая тя завъртя очи и се отпусна назад в седалката си. Поклати глава и хвана лоста за управление.

— Благодаря ти, Хелън! — обади се Адам.

— Две секунди! — отговори мрачно тя. — Ако не сте готови, излитам без вас!

Хеликоптерът се приземи на петнайсет метра от сърцето на странния гарван.

Двайсет и трета глава

В мига, в който хеликоптерът докосна земята, Ганзи изскочи от кабината и закрачи собственически във високата до кръста трева, следван плътно от Ронан. През отворената врата Блу го чу да изрича името на Ноа в телефона, преди да повтори координатите на полето, които сочеше джипиес системата. Излъчваше енергия и могъщество, същински крал в своя замък.