Пророчеството на гарвана

Както винаги, говореше с царствения си, образован акцент на стари пари от Вирджиния и Блу усети речта си като твърде непохватна в сравнение с неговата.

— Знам само, че мъртвите пътуват в прави линии — изрече. И че някога са носели труповете в прави линии към църквите, за да ги погребат. По протежение на онова, което вие наричате леи. Смятало се е за много лоша поличба да ги отнасят по някакъв друг път, по който те не са избрали да пътуват като духове.

— Точно така — кимна той. — Значи логичното заключение е, че в линията има нещо, което подсилва или защитава мъртвия. Душа на Неговия… анимус. Същината му.

— Ганзи, престани! — намеси се Адам за голямо облекчение на Блу. — Надали много хора знаят какво е „същина“.

— Онова, което е, Адам! И толкова. Онова, което прави човека такъв, какъвто е. Мисля, че ако преместят Глендоуър от пътя на мъртвите, магията, която го държи заспал, ще бъде разрушена.

— Искаш да кажеш — вметна Блу, — че ако го изместят от линията, той вече завинаги ще умре.

— Точно така — кимна Ганзи.

Мигащите светлинки на машинката бяха започнали да стават по-ярки, водейки ги към човката на гарвана и към линията от дървото, където вече ги чакаше Ронан. Блу вдигна ръце нагоре, защото на места тревата й стигаше почти до гърдите.

— И защо просто не са го оставили в Уелс? — попита. — Не е ли там мястото, където биха искали той да се събуди и да бъде отново герой?

— Имало е въстание и той е бил смятан за предател на английската корона — поясни Ганзи. Лекотата, с която започна историята, докато крачеше през високата трева, вдигнал уреда високо над главата си, подсказа на Блу, че я е разказвал множество пъти. — Глендоуър, или Глиндур на уелски, се е борил срещу англичаните години наред. Цялата онази битка между благородни фамилии, всяка от които вярна на различни господари, е била много грозна. Накрая английският крал сложил край на уелската съпротива. И Глендоуър изчезнал. Ако англичаните са знаели къде е той, независимо дали жив или мъртъв, със сигурност не биха се отнесли към тялото му така, както биха искали уелсците. Чувала ли си за наказанието да те обесят, одерат и нарежат на парчета?

— Колкото разговор с Ронан ли е болезнено? — подметна Блу.

Ганзи хвърли поглед на Ронан, който едва се различаваше между дърветата. Адам едва успя да преглътне смеха си.

— Зависи от това дали Ронан е трезвен — отговори Ганзи.

— Но какво прави той там все пак? — попита Адам.

— Пикае.

— Кой, ако не един Линч, може да оскверни подобно място само минути, след като се е появил! — промърмори Адам.

— Да оскверни ли? О, не! Той просто си маркира територията!

— В такъв случай притежава по-голяма част от Вирджиния, отколкото баща ти.

— Знаеш ли? Сега, като се замисля, не си спомням някога да е използвал вътрешна тоалетна — отбеляза Ганзи.

Всичко това звучеше много мъжествено и в стил „Алионби“, това обръщение един към друг с фамилните имена и подхвърляне на закачки относно уринарните им навици. Но на Блу вече й идваше в повече, затова реши да ги върне на темата за Глендоуър, като попита:

— Наистина ли са били готови да положат толкова много труд, за да го скрият?

— Естествено — отговори Ганзи. — Да не забравяме Нед Кели!

Изрече това безсмислено твърдение толкова спокойно и прозаично, че Блу изведнъж се почувства като пълна глупачка, сякаш държавната образователна система действително не беше на нивото на частните училища.

А после, поглеждайки Блу, Адам подхвърли:

— Никой няма представа кой е този Нед Кели, Ганзи!

— Така ли? — възкликна Ганзи толкова невинно, че Блу най-сетне повярва на Адам, че високомерното му държание не е нарочно. — Ами, Нед е бил австралийски престъпник. Когато британците го заловили, сторили ужасни неща с тялото му. Доколкото ми е известно, началникът на полицията доста дълго държал главата му на бюрото си в ролята на преспапие. Та представете си само какво биха сторили враговете на Глендоуър с тялото му! Следователно, ако са искали да имат някаква надежда, че великият им крал някой ден ще бъде събуден, уелсците надали биха позволили някой да се гаври с тялото му!

— Но защо точно в планините? — продължи да разпитва Блу. — Защо не директно на брега?

Този въпрос като че ли напомни на Ганзи за нещо, защото, вместо да й отговори, се обърна към Адам.

— Обадих се на Малъри за ритуала, да разбера дали се е опитал да го направи. Според него ритуалът не може да бъде изпълнен където и да е по лей линията. Трябва да се направи в „сърцето“ й, там, където енергията е най-силна. Та това ме наведе на мисълта, че вероятно именно на такова място са оставили и Глендоуър.

— Ами твоята енергия? — обърна се Адам към Блу.

— Моля? — изгледа го изненадано тя.

— Каза, че усилваш нещата за останалите екстрасенси — поясни Адам. — За енергия ли става въпрос?

Блу се изпълни с идиотско задоволство, че той си спомня, и с още по-идиотско задоволство, че се бе обърнал към нея, а не към Ганзи, който в момента размахваше ръце, за да прогони насекомите от лицето си, и чакаше отговора й.