Пророчеството на гарвана

Блу, от друга страна, се движеше малко по-бавно, поради ред причини. След полета краката й бяха станали като желе. Не беше много сигурна дали решението й да не каже на Ганзи цялата истина около навечерието на Деня на свети Марко е правилно. И се тревожеше да не би Ронан да се опита отново да я заговори.

Но насред тази горска поляна ухаеше божествено — на свежа трева и дървета, както и на вода, която не се виждаше, но беше в изобилие. Блу си каза, че би живяла на подобно място до края на живота си. Застанал до нея, Адам заслони очи с ръка. Тук изглеждаше като у дома си, косата му беше в същото безцветно кафяво като връхчетата на старата трева и май беше много по-красив, отколкото Блу си го спомняше. Припомни си как преди да се качат в хеликоптера, бе хванал ръката й и се замисли дали би й харесало той пак да го направи.

— Оттук линиите са почти невидими! — възкликна с известна изненада той. И беше прав, разбира се. Въпреки че и Блу продължаваше да вижда гарвана, дори докато се приземяваха, истината бе, че каквато и географска особеност да образуваше тази форма, оттук бе напълно скрита от тях. — И все така мразя да летя. Извинявам се за Ронан.

— Това с летенето не беше чак толкова лошо — отговори Блу. Всъщност, като се изключи Ронан, полетът й беше харесал — особеното усещане, че се носиш в много шумен балон, в който всички посоки бяха възможни. — Мислех си, че ще бъде по-зле. Може би просто трябва да се отпуснеш, не мислиш ли? Що се отнася до Ронан…

— Той е питбул — каза Адам.

— Познавам и сладки питбули — отбеляза тя. Едно от кучетата, които разхождаше всяка седмица, беше бял питбул на черни петна, който имаше такава сладка усмивка и благ нрав, че би разтопил сърцето на всеки.

— Обаче той е от онзи вид питбули, които влизат във вечерните новини. Ганзи се опитва да го превъзпита.

— Колко благородно!

— Така се чувства по-добре със себе си.

Блу не се и съмняваше.

— Понякога се държи адски високомерно — отбеляза.

Адам сведе очи към земята и промърмори:

— Не го прави нарочно. Всичко е от тази негова проклета синя кръв.

Канеше се да каже още нещо, когато из полето се понесе възторжен вик.

— ЧУВАШ ЛИ МЕ, ГЛЕНДОУЪР? ИДВАМ ДА ТЕ ОТКРИЯ!

Звънкият, наелектризиран от вълнения глас на Ганзи се понесе над покритите с гори склонове, обграждащи полето. Адам и Блу го завариха застанал в средата на разчистена, почти бяла пътека, с разперени встрани ръце и отметната назад глава, крещящ във въздуха. Устните на Адам изобразиха беззвучната форма на смеха.

Ганзи се ухили и на двамата. Беше невъзможно да му се устои, когато изглеждаше по този начин — блестящи редици красиви, снежнобели зъби, обичайно лице за скъпа колежанска брошура.

— Черупки от стриди — отбеляза, след което се наведе и вдигна един от бледите предмети, които покриваха пътеката. Фрагментът беше чисто бял, с изтъркани, изтъпени ръбове. — Ето какво образува гарвана! Същото, което използват за пътищата долу, в региона на прилива. Черупки от стриди върху гола скала. Какво ще кажете за това, а?

— Бих казал, че да донесеш толкова много черупки от стриди от брега не е никак лесна работа — отговори Адам. — Освен това смятам, че Глендоуър също трябва да е дошъл откъм брега.

Вместо отговор Ганзи насочи пръст към Адам.

Блу сложи ръце на кръста си и подметна:

— Значи вие мислите, че в Уелс са сложили тялото на Глендоуър в лодка, преплували са целия океан, за да стигнат до Вирджиния, а после са го донесли в планината. Но защо?

— Заради енергията — отговори Ганзи. Бръкна в раницата си и извади оттам малка черна кутия, която приличаше на много малък акумулатор за кола.

— Какво е това? — попита Блу. — Изглежда скъпо.

Докато се занимаваше с бутоните и ключовете на уреда, Ганзи отговори:

— Това е уред за измерване на електромагнитното поле. Следи енергийните нива. Някои използват подобни неща при лов на духове. Предполага се, че в близост до призрак или дух показанията на уреда скачат. Същото става и в близост до всеки друг енергиен източник, примерно лей линия.

Блу се загледа смръщено в машинката. Според нея кутия, която регистрира наличието на магия, обиждаше както притежателя на кутията, така и магията.

— И ти, разбира се, няма как да не притежаваш такава електромагноретична джаджа. Защото всички си имат такива.

Без да обръща внимание на сарказма й, Ганзи вдигна уреда над главата си, като че ли викаше извънземни.

— Смяташ, че не е нормално ли? — попита.

Тя усещаше, че той очаква от нея да му каже, че не е нормално, затова отговори:

— Е, сигурна съм, че е нормално или поне в някои кръгове.

Той като че ли се пообиди, но като цяло вниманието му бе съсредоточено върху уреда, на който скоро проблеснаха леко две червени лампички. После изрече:

— Нямам нищо против да съм част от тези кръгове. Та както вече казах — енергия. Едно от имената за лей линиите е пътят на…

— Мъртвите — прекъсна го Блу. — Да, знам.

Той я изгледа доволно и покровителствено, сякаш тя бе най-добрата му ученичка.

— Е, слушам те! Очевидно знаеш повече от мен.