Пророчеството на гарвана

Мина секунда, през която нито един от тях не помръдна. Тя искаше да му каже, че не трябва да я целува — просто в случай че той е голямата й любов — но как би могла? Как да каже подобно нещо на едно момче, преди да знае дали то изобщо иска да я целуне?

Позволи му да хване ръката й. Дланта му беше потна. Значи наистина мразеше за лети.

От вратата на хеликоптера Ганзи се обърна през рамо и ги погледна, а усмивката му стана неразгадаема, когато ги видя да се държат за ръце.

— Мразя тази част! — изкрещя Адам на Ганзи. Бузите му бяха зачервени.

— Знам! — изкрещя в отговор Ганзи.

В хеликоптера имаше място за трима пътници на пейка в задната част и за още един на мека седалка до пилота. Вътрешността би могла да бъде сбъркана с интериора на особено голяма кола, ако коланите на седалките нямаха пет изхода за закопчаване, които изглеждаха така, сякаш са част от самолет изтребител. Блу предпочете да не мисли защо пътниците трябваше да бъдат закопчавани толкова плътно, може би се очакваше хората да бъдат подхвърляни към стените.

Ронан — момчето гарван, което беше много повече гарван от всички останали, вече се бе настанил на седалка до прозореца. Когато вдигна очи, не се усмихна. Удряйки ръката на Ронан, Адам зае средната седалка, а за Блу остана другата седалка край прозореца докато се опитваше да се справи със сложната система от колани, Ганзи се приведе напред, за да си разменят поздрави с юмрук с Адам.

Няколко минути по-късно, когато Ганзи се настани на предната седалка до пилота, Блу забеляза, че той е ухилен до уши — ухилен, бъбрив и нетърпелив, невероятно възбуден, че отива там, където отиваха. Нямаше нищо общо с доскорошното си излъскано поведение. Излъчваше някаква особена, запазена само за себе си радост, от която Блу успя да стане част единствено поради факта че и тя беше и хеликоптера. И затова и тя се изпълни с възбуда.

Адам се приведе към нея, като че ли се канеше да каже нещо, но в крайна сметка само поклати глава и се усмихна — сякаш Ганзи беше шега, която бе твърде сложна за обяснение.

Седнал отпред, Ганзи се обърна към пилота, който определено изненада Блу — оказа се млада жена с удивително прав нос, с вдигната в стегнат кок кестенява коса и слушалки, пристегнали всички решили да се изхлузят кичури. За нея близостта между Адам и Блу очевидно бе по-интересна, отколкото бе за Ганзи.

Пилотът изкрещя на Ганзи:

— Няма ли да ни запознаеш, Дик?

Ганзи се смръщи, но каза:

— Блу, бих искал да ти представя сестра ми Хелън!

Двайсет и втора глава

В Летенето имаше малко неща, които Ганзи не харесваше. Обичаше аерогарите с тълпите хора, до един заети с нещо, обичаше и самолетите с техните прозорци от дебели стъкла и сгъваеми масички. Начинът, по който самолетът се спускаше напред по пистата при излитане, му напомняше за това как камарото го залепяше на седалката, когато натиснеше газта. Воят на хеликоптера звучеше заглушаващо. Той харесваше малките копчета, бутони и ключове на таблото, обичаше и техническата изостаналост на коланите с обикновени закопчалки. Голяма част от удоволствието в живота на Ганзи произтичаше от постигането на поставените цели, а още по-голяма част от тази голяма част се чувстваше най-доволна, когато целите бяха постигани ефективно. А нямаше нищо по-ефективно от това да се насочваш към целта си така, както летят гарваните.

А от хиляда метра височина, разбира се, Хенриета накара Ганзи да затаи дъх.

Далече под тях повърхността на света беше наситено зелена, а през зеленината се виеше тясна, блестяща река, огледало на небето. Можеше да я проследи с поглед чак до планината.

Сега, когато вече бяха във въздуха, Ганзи се изпълни с известна тревога. След като и Блу беше вече с тях, в съзнанието му започнаха да се прокрадват съмнения дали малко не е прекалил с този хеликоптер. Запита се дали Блу ще се почувства по-добре, ако разбере, че хеликоптерът е на Хелън и че той не е плащал абсолютно никакви пари за използването му днес. Не, може би щеше да стане по-зле. Припомняйки си обета, който даде пред себе си да се старае да не наранява хората с думи, предпочете да си държи устата затворена.

— Ето я и нея! — звънна гласът на Хелън директно в ушите на Ганзи. Всички бяха сложили слушалки, които им позволяваха да си говорят въпреки непрестанния вой на перките и двигателя. — Приятелката на Ганзи!

Презрителното изсумтяване на Ронан почти не успя да премине през слушалките, но Ганзи го бе чувал достатъчно често, за да знае, че е там.

Блу каза:

— Трябва да е доста едричка, щом се вижда дори оттук.

— Хенриета — отговори Хелън и погледна наляво, докато накланяше машината. — Решили са да се женят, само дето още не са определили дата.

— Ако смяташ да ме излагаш така пред приятелите ми, ще те изхвърля и сам ще поема управлението — обади се Ганзи от седалката до нея.