Пророчеството на гарвана

Когато отвори очи, едновременно се намираше и в тялото си, и го наблюдаваше отстрани, но изобщо не беше в близост до кухината в дъба. Онази Блу, която се намираше пред нея, стоеше на няколко сантиметра разстояние от момче в униформа на „Алионби“. Раменете му бяха леко отпуснати, подгизнали от дъжд. И именно неговите пръсти бяха онова, което бе докоснало лицето й. Той докосна бузите й с опакото на дланта си.

По лицето на другата Блу се стичаха сълзи. Но благодарение на някаква странна магия, самата Блу също ги чувстваше върху лицето си. Усещаше също така и онази болезнена скръб, която бе почувствала в църковния двор, тъгата, която беше по-силна от нея. Сълзите на другата Блу изглеждаха безкрайни. Сълзите се ронеха една след друга, всяка следваща, минаваща по пътеката на предходната по бузите й.

Момчето с пуловера от „Алионби“ отпусна чело върху нейното. Тя почувства допира на кожата му върху своята и внезапно долови ухание на мента.

„Всичко ще бъде наред — каза Ганзи на другата Блу. Тя разбираше, че той се страхува. — Всичко ще бъде наред!“

И колкото и невъзможно да изглеждаше, Блу си даде сметка, че другата Блу всъщност плаче, защото обича Ганзи. И че причината, поради която Ганзи я докосва така, толкова внимателно с пръстите си, е, защото той е наясно, че целувката й може да го убие. Тя усещаше колко силно копнее другата Блу да го целуне и същевременно колко се ужасява. И макар да не схващаше как става това, реалните й, настоящи спомени, с които влезе в кухината на дървото, бяха затъмнени от други фалшиви спомени за почти докосващите им се устни, за живот, който онази, другата Блу, вече е изживяла.

„Окей, готов съм! — изрече Ганзи с леко хриплив глас. — Блу, целуни ме!“

Разтърсена до дъното на душата си, Блу отвори очи — и този път наистина. И отново видя мрака на хралупата около себе си, и долови миризмата на гнило дърво. Коремът й се беше свил от призрачната скръб и копнежа, които бе изпитала във видението си. Беше объркана и смутена, а когато излезе от дървото, не успя да събере сили да погледне Ганзи.

— Е? — попита той.

— Има… нещо — смотолеви тя.

И тъй като тя не се впусна в подробности, той моментално зае мястото й в хралупата.

Преживяното там изглеждаше толкова реално! Това бъдещето ли беше? Или някакво алтернативно бъдеще? Или просто сън наяве? Блу не можеше да си представи, че от всички мъже по света ще се влюби точно в Ганзи, но в онова видение това развитие на нещата бе изглеждало не само напълно възможно, но и неоспоримо.

Когато Ганзи влезе в хралупата на дъба и се обърна, Адам хвана ръката й и я дръпна към себе си. Не беше особено мил, но според нея не бе искал и да бъде груб. Но определено се стресна, когато той изтри лицето й с опакото на дланта си — тя бе плакала с истински сълзи.

— Искам да знаеш — прошепна й напрегнато той, — че никога не бих сторил подобно нещо! Онова там не беше реално! Никога не бих му причинил подобно нещо!

Пръстите му бяха стиснали здраво ръката й и тя го усети, че трепери. Примигна срещу него и изтри сълзите си. Трябваше й известно време, докато осъзнае, че той трябва да е видял нещо съвсем различно от онова, което бе видяла тя.

Но ако го попиташе какво е видял, след това трябваше да му разкаже и своето видение.

Ронан ги гледаше втренчено и изпитателно така, като че ли знаеше какво се бе случило в дървото, въпреки че изобщо не бе прекрачвал в кухината му.

На няколко крачки от тях, в хралупата, Ганзи стоеше със сведена глава. Приличаше на статуя в църква, стиснал ръце пред гърди. Точно в този момент изглеждаше като мъдрец от древността, с арката на дървото над главата му и клепки, които бяха безцветни сред сенките. Беше самият себе си, но беше и нещо друго — онова друго, което Блу бе забелязала за първи път у него по време на сеанса на момчетата, онова усещане за отвъдност, за нещо много повече, и то личеше с невероятна сила от онзи неподвижен портрет на Ганзи, поставен в рамката на огромното дърво.

Адам извърна очи и едва сега Блу разбра какво означава изражението му — срам. Каквото и да му бе поднесло видението му в кухото дърво, той беше сигурен, че Ганзи също го вижда в момента, и не можеше да го понесе.

Очите на Ганзи се отвориха рязко.

— Какво видя? — попита веднага Блу.

Той наклони глава — бавен, мечтателен жест. И отвърна:

— Видях Глендоуър.

Двайсет и четвърта глава

Както ги бе предупредил Адам, не им беше отнело две секунди да проучат гарвана, издълбан в земята, да проследят поточето и гората, да гледат как рибите променят цвета си, да открият дърво на виденията и да се върнат при Хелън.

Според часовника на Ганзи това им бе отнело седем минути.