Пророчеството на гарвана

— Но на мен „Блу“ ми харесва — отговори Ганзи. Не можеше да повярва, че тя наистина се обиди, защото изражението й не беше същото, както в „Нино“, когато се запознаха, а и ушите й започваха да се зачервяват. Стори му се, че като че ли става все по-добър в опитите си да не я обижда, въпреки че не бе в състояние да престане да я дразни. — Някои от най-любимите ми ризи са сини7. Но също така много харесвам и Джейн!

— Не желая да отговарям на това!

— Аз и не те моля!

Той отвори вратата на камарото и бутна напред шофьорската седалка. Адам послушно се покатери отзад.

Блу насочи пръст към Ганзи и повтори:

— Не желая да отговарям на това!

Обаче също влезе в колата. Ронан взе емпетройката си от беемвето, преди да седне на седалката до шофьора, и въпреки че поставения по-късно сидиплейър на Прасето по принцип не работеше, Ронан започна да го блъска, докато накрая от него не зазвуча неговата шумна и противна музика. Ганзи си даде сметка, че би трябвало да накара Ронан да си напише домашните, докато от академията не са го изритали. Но вместо това изкрещя на Ноа за последен път и се качи зад волана.

— Преценката ти за готина музика е направо страховита — каза на Ронан.

От задната седалка Блу изкрещя:

— Винаги ли мирише така на бензин?

— Само когато запали! — изкрещя в отговор Ганзи.

— Безопасна ли е тази кола?

— Безопасна като самия живот!

— Къде отиваме? — изкрещя и Адам.

— За сладолед. Освен това Блу ще ни каже как е научила мястото на лей линията — отговори Ганзи. — После ще обмислим стратегията си, ще вземем решение за следващия ни ход и ще изцедим мозъка на Блу по темата за енергията. Адам, ти ще ми кажеш всичко, което си спомняш, за времето и лей линиите, а от теб, Ронан, искам да ми припомниш какво беше открил за сънищата и баладите. Защото, преди да се върнем отново там, искам да съм наясно с всичко, което би ни помогнало да се уверим, че сме в безопасност!

Но не стана точно така. Случи се така, че стигнаха до „Харис“, паркираха камарото до едно ауди и един лексус и Ганзи започна да поръчва всевъзможни видове сладолед, докато накрая на масата не остана свободно място, и Ронан убеди персонала да включат високоговорителите над главите им, и Блу се засмя за първи път на нещо, което Ганзи каза, и всички бяха шумни, триумфиращи и господари на Хенриета, защото бяха открили лей линията и защото вече се започваше, започваше се.

Двайсет и пета глава

Изпълнен с нова енергия и плам, през следващите три дена Ганзи не спираше да раздава на момчетата задачи, свързани с проучването на Глендоуър, и за приятна изненада на Адам, Блу успяваше да ги придружи за всяка от тях. Въпреки че не им беше казвала нищо, бе повече от ясно, че тя ги държи в тайна от майка си, защото никога не ги търсеше по телефона и никога не се срещаше с тях в близост до къщата си на Фокс Уей №300. Въпреки липсата на официално планиране на деня и на екстрасензорни способности графиците на всички тях се диктуваха преди всичко от училището, затова успяваха да се срещат със забележителна прецизност, за да продължат търсенията си.

Но проучванията им не включваха връщане в магическата гора. Следващите три дена прекараха в кметството, като търсеха собственика на земята под големия гарван, в библиотеката на Хенриета, разглеждаха микрофишове и се опитваха да разберат дали странната гора си има име, докато обсъждаха историята на Глендоуър Отбелязаха с точност лей линията върху картата, измервайки широчината й. Обикаляха полята и овразите, обръщаха камъни, правеха кръгове от камъни и измерваха енергията, която излизаше от тях.

Освен това похапваха големи количества евтина храна от бакалиите, но последното беше по вина на Блу. След първото сладоледено парти на триумфа Блу бе настояла сама да си плаща всичката храна, което ограничаваше в значителна степен възможностите им за избор. Ядосваше се много, когато някое от момчетата се опитваше да й плати храната, но най-много се разгневяваше, когато това предложение идваше от Ганзи.

Веднъж в един магазин Ганзи бе започнал да плаща картофения й чипс, когато тя бе изтръгнала пликчето от ръката му и се бе развикала:

— Не искам да ми купуваш храната! Ако го правиш, аз после трябва да ти бъда за… за…

— Задължена? — довърши учтиво Ганзи.

— Не слагай в устата ми разни думи!

— Думата си беше твоя!

— Ти предположи, че е моя дума! Не можеш просто да вървиш наоколо и да предполагаш кой какво ще каже!

— Но нали това имаше предвид?

Тя се смръщи и отсече:

— Точка на този разговор!

А после си бе купила сама този чипс, макар да бе пределно ясно, че тази покупка надхвърляше бюджета й, а за Ганзи беше нищо. Адам бе изключително горд с нея.