Пророчеството на гарвана

— Salve — а на Блу поясни: — Всъщност това означава: „Бъдете добре!“.

— Прекрасно! — възкликна тя. — Попитай ги дали искат да говорят с нас!

Сега Ронан вече се засегна не на шега, защото тези думи щяха да го накарат да изглежда абсурден, а абсурдността бе още по-малко в негов стил. Но въпреки това вдигна глава към върховете на дърветата и извика:

— Loquere tu nobis?

Всички застинаха в очакване. Около тях като че ли се надигна някакво съскане, сякаш през листата на дърветата премина лек зимен бриз. С тази разлика, че по клоните на дърветата нямаше никакви листа, които да шушнат.

— Нищо — промърмори Ронан. — Вие да не би да очаквахте нещо друго?

— Тихо! — махна с ръка Ганзи. Защото сега съскането със сигурност бе станало нещо много повече от шепот на листа. Сега то се бе превърнало в нещо, което съвсем осезаемо звучеше като гласове. Чувате ли това?

Всички, с изключение на Ноа, поклатиха глави.

— Аз го чувам — отговори Ноа за огромно облекчение на Ганзи.

Ганзи извика:

— Помоли ги пак да повторят казаното!

Ронан ги помоли.

Съскащото шумолене на листа се чу отново и вече беше очевидно, че това е глас, че никога не са били листа. И Ганзи съвсем ясно чу накъсано изявление на латински. И внезапно, докато повтаряше фонетично думите на Ронан, му се прииска да бе залягал повече на латинския в училище.

— Казват, че ти говорят отдавна, обаче ти не ги слушаш — преведе Ронан. После потри тила на обръснатата си глава и промърмори: — Ганзи, ти да не би да си правиш майтап с мен? Наистина ли чуваш нещо?

— Да не би да си мислиш, че латинският на Ганзи е толкова добър? — тросна му се ядосано Адам. — Ронан, не забравяй, че надписът на скалата, който ни каза, че говорят латински, бе от твоята ръка! Така че млъкни!

Дърветата пак изсъскаха и Ганзи повтори думите им на Ронан. Ноа поправи един от глаголите, който Ганзи не бе чул добре.

Ронан стрелна с очи Блу и преведе:

— Казват, че са щастливи да видят дъщерята на ясновидката.

— Кой, мен ли?! — извика Блу.

Дърветата изсъскаха отговора си и Ганзи повтори думите.

— Не знам какво означава това — отговори Ронан, — но казват, че са щастливи да видят още веднъж… нямам представа каква е тази дума. Грейуорън? Ако е на латински, аз не я знам.

Ронан, прошепнаха дърветата. Ронан Линч.

— Това си ти! — извика учудено Ганзи и кожата му настръхна. — Ронан Линч. Казаха твоето име. Ти си този, когото се радват да видят отново!

Изражението на Ронан беше неразгадаемо, чувствата му бяха дълбоко скрити.

— Още веднъж? — Блу притисна ръце към зачервените си от студ бузи. Очите й бяха ококорени, лицето й изразяваше цялото благоговение и вълнение, което чувстваше Ганзи. — Удивително! Дърветата? Удивително!

Адам попита:

— Защо само ти и Ноа можете да ги чувате?

На тромав латински — дори и в клас той рядко се опитваше да говори този език, а какво остава да се опитва да превежда собствените си думи чрез такива, които е виждал само написани — Ганзи изрече:

— Hic gaudemus. Gratias tibi… loquere… loquipro nobis — погледна към Ронан. — Как да ги попитам защо ти не можеш да ги чуеш?

— За бога, Ганзи! Ако беше обръщал повече внимание на… — започна Ронан, но после затвори очи, замисли се и накрая изрече: Cur non te audimus?

Ганзи нямаше нужда от Ронан, за да си преведе прошепнатия отговор на дърветата — латинският им вече беше достатъчно лесен.

— Пътят не е пробуден! — извика той.

— Кое? Лей линията ли? — поиска да знае Блу. А после с известна тъга допълни: — Но това не обяснява защо само ти и Ноа ги чувате.

Дърветата промърмориха:

— Si expergefacere via, erimus in debitum.

— Ако пробудите линията, те ще ви бъдат много задължени — преведе Ронан.

За момент никой не каза нищо. После всички се спогледаха. Това беше твърде много за осмисляне. И не само защото дърветата им говореха. А и защото дърветата се оказаха разумни същества, способни да следят движенията им. Но дали само дърветата в тази странна гора бяха такива, или всяко дърво, покрай което минаваха, наблюдаваше движенията им? Възможно ли е винаги да са се опитвали да им говорят? Нямаше начин да разберат. Нямаше начин да разберат също така и дали дърветата са добри или лоши, дали мразят или обичат хората, дали притежават принципи и състрадание. За тях те бяха като извънземни според Ганзи. Извънземни, към които в продължение на много дълго време човеците са се отнасяли непростимо. Ако бях дърво, не бих имал никакви причини да обичам хората.

Вече се случваше. През всичките тези години той бе търсил точно това. И то се случваше!

Ганзи изрече:

— Попитай ги дали знаят къде е Глиндур?

Адам го изгледа стреснато. А Ронан автоматично преведе.

Не мина много време и съскащите гласове отговориха, и този път Ганзи също нямаше нужда от превод.