Пророчеството на гарвана

— Няма проблеми, Дик! — сряза го тя.

— Моля те, недей! — изгледа я с много болка той.

Това искрено изражение я лиши от цялата радост, че го е подразнила, използвайки истинското му име. Продължи да върви напред.

— Ти си единствената, която изобщо не изглежда стресната от всичко това — изрече след малко той. — Що се отнася до мен, не че съм свикнал, но и преди съм попадал на разни необичайни неща и сигурно просто… Но тъй като и Ронан, и Адам, и Ноа до един изглеждат индиферентни… аз…

Блу се престори, че знае какво означава индиферентен, и отбеляза:

— Не забравяй, че аз живея с тези неща. Така де, майка ми е гадателка. И всичките й приятелки са също гадателки. За мен това е… е, не е като да е напълно нормално, но може би точно така бих се чувствала, ако бях като тях. Нали се сещаш? Да виждам неща, които другите хора не виждат.

— Посветих години от живота си в стремеж да накарам този уред да прави това, което прави сега — призна си Ганзи. В тембъра на гласа му имаше нещо, което значително изненада Блу. И едва когато той отново заговори, тя осъзна, че той използва тона, който го бе чувала да използва към Адам: — От осемнайсет месеца насам се опитвам да открия лей линията на Хенриета!

— Това ли е, което очакваше?

— Не знам какво съм очаквал. Прочел съм всичко, което може да се намери за ефектите от леите, но никога не бях допускал, че могат да бъдат толкова мощни. Толкова… А това с дърветата изобщо не го бях очаквал. Не бях очаквал и всичко да се развие толкова бързо. Свикнал съм да получавам само по една следа месечно, а после да се опитвам да я следвам, докато не се появи нова. Обикновено стигайки до задънена улица, разбира се. А не дотук — замълча, а после с широка, благодарна усмивка добави: — И всичко това се дължи само на теб! Едва ти успя да ни насочиш наистина към линията! Идва ми да те разцелувам!

И макар че той надали го мислеше сериозно, Блу се дръпна настрани.

— За какво пък беше това?

— Вярваш ли в ясновидци? — контрира го тя.

— Е, нали ходих при такива, забрави ли?

— Това не значи нищо. Много хора ходят по врачки само за да се посмеят после.

— Е, но аз отидох, защото вярвам. Или поне вярвам на онези, които са добри в работата си. Просто знам, че има твърде много шарлатани и затова е адски трудно да попаднеш на истинските. Защо?

Блу удари злобно земята със своята пръчка срещу змии и отговори:

— Защото още откакто съм се родила, майка ми ми повтаря, че ако целуна голямата си любов, той ще умре!

Ганзи се разсмя.

— Изобщо не се смей, ти… — Блу се канеше да изрече „копеле“, но прецени, че думата е твърде груба, и млъкна.

— Мисля, че това е просто предохранителна мярка от страна на майка ти. Не излизай на срещи, иначе ще ослепееш. Не целувай голямата си любов, иначе той ще хапне дръвцето.

— Не е само тя! — извика Блу. — Всеки екстрасенс или медиум, когото съм срещала, ми повтаря същото! Предречено ми е! Освен това майка ми не е от този тип майки. Тя не би си играла с нещо от този род. Тя не се преструва!

— Извинявай! — смотолеви Ганзи, едва сега осъзнавайки, че тя съвсем сериозно се е обидила. — Отново се държа като кретен. А знаеш ли как би трябвало да умре този… този нещастник?

Блу сви рамене.

— Аха. Значи дяволът е в детайлите, както винаги. Затова, просто за всеки случай, не целуваш никого, така ли? — видя я да кимва. — Не мога да крия от теб, Джейн, че това ми се струва гадно.

Тя отново сви рамене и отвърна:

— Обикновено не го споделям с никого. Не знам защо сега го казах на теб. Но те моля, не казвай на Адам!

Веждите на Ганзи скочиха чак до линията на косата му.

— Значи просто ей така, така ли?

— Не! — извика тя с внезапно пламнали бузи. — Искам да кажа… Не! Просто защото… защото и аз не знам… предпочитам да не рискувам!

В този момент Блу започна да си фантазира, че изведнъж времето се преобръща и те започват отново този разговор, излизайки от колата. Само че тя започва да говори за времето или за предметите, които той учи. Не знаеше как да накара лицето си да спре да гори.

— Честно да ти кажа, ако убиеш Адам, няма да ми бъде особено весело — изсумтя Ганзи с лека тревога в гласа.

— Ще се постарая това да не се случи!

В продължение на няколко секунди между тях се настани тягостна тишина. А после, с доста по-нормален глас, той изрече:

— Все пак благодаря, че сподели това с мен. Благодаря ти и за доверието — подобно нещо не се казва на кого да е.

С огромно облекчение Блу отговори:

— Е, ти пък ми каза как се чувстваш относно Ронан и Адам, и онова индиферентно нещо. Искам да знам само още едно — защо го търсиш? Имам предвид Глендоуър?

Той се усмихна печално и за момент Блу си помисли с тревога, че той ще превключи отново на вятърничавия, лъскав Ганзи, но накрая го чу да казва:

— Тази история е доста трудна за обобщение.

— Но ти си в училище, подготвящо за Бръшляновата лига! Опитай!

— Добре тогава. Откъде да започна? Може би… Нали видя моята спринцовка? Тя е за ужилване от пчели. Аз съм алергичен към тях. Ужасно алергичен.