Пророчеството на гарвана

— Бих искал… — започна Ноа, но не довърши, както правеше винаги, потъвайки обратно в стаята си. Дали бе правил така и когато е бил жив, запита се Адам, или това е последица от смъртта, от старанието да водиш нормален разговор?

Ронан и Адам се обърнаха едновременно към Ганзи. Като че ли нищо повече не можеше да бъде казано или направено. Дори Ронан беше притихнал, скрил обичайните си бодли. Докато новите правила не станеха ясни, той не изгаряше от особено желание да проверява колко отвъден би могъл да се окаже Ноа, ако бъде провокиран.

Извръщайки поглед от останалите, Ганзи подвикна:

— Ноа?

Мястото на прага на стаята на Ноа беше празно.

Ронан застана там и бутна рязко вратата, отваряйки я широко. Стаята беше чиста до блясък и недокосната, в леглото очевидно никой не бе спал.

Светът около Адам зажужа, внезапно зареден със стотици алтернативи, не всяка от които приятна. Имаше чувството, че ходи на сън. Нищо не беше истинско, докато не го докоснеше.

Ронан започна да псува — продължително, мръснишки, неудържимо, без да си поема дъх.

Палецът на Ганзи се плъзна по долната му устна. После се обърна към Адам:

— Какво става, според теб?

— Преследват ни духове — отговори Адам.

Трийсета глава

Фактът, че Ноа бе мъртъв, разстрои Блу много повече, отколкото тя бе допускала. От разговора с полицията стана ясно, че той никога не е бил жив, или поне не и откакто тя го познаваше. И въпреки това душата й бе изпълнена с необяснима скръб. Освен това присъствието на Ноа в Монмът се промени драстично, след като те откриха тялото му. Вече никога не можеха да получат целия Ноа. Ганзи чуваше само гласа му на паркинга, Блу мярваше сянката му по тротоара, докато вървеше към Монмът, Ронан откриваше одрасквания по кожата си.

Ноа се бе превърнал в дух много отдавна, но сега вече и се държеше като такъв.

— Може би защото тялото му е било преместено от лей линията — допусна Адам.

Блу просто не можеше да престане да мисли за черепа с размазаното лице, за Ноа как си дере червата при гледката на мустанга. Не повръща. Просто маркира тези действия, защото е мъртъв.

Искаше й се по-скоро да открие кой му бе причинил това, а после същият този някой да гние в затвора до края на живота си.

Блу бе потънала до такава степен в окаяното положение на Ноа, че почти бе забравила, че двете с Кала щяха да претърсват стаята на Нийви в петък. Кала очевидно бе забелязала разсеяността й, защото в петък сутринта й бе оставила най-безочливо бележка върху хладилника, за да може Блу да я намери: „Блу, не забравяй! Довечера имаме филмова вечер!“. Блу откъсна лепящата бележка от хладилника и я натъпка в раницата си.

— Блу — изрече Нийви.

Блу подскочи във въздуха толкова високо, колкото бе възможно за човешко същество, като едновременно с това се завъртя. Нийви седеше на кухненската маса с чаша чай пред себе си и книга в ръка. Носеше кремава риза в абсолютно същия цвят като завесите зад гърба й.

— Изобщо не те видях! — възкликна Блу. Лепящата бележка в раницата й беше като горящо признание.

Нийви се усмихна мило и обърна отворената книга върху масата.

— Тази седмица не съм те виждала много — изрече.

— Аз… бях… навън… с… приятели — между всяка отделна дума Блу си казваше, че трябва да престане да звучи подозрително.

— Чух за Ганзи — каза Нийви. — Посъветвах Маура, че не е много разумно да се опитва да ви държи далече един от друг. Безсъмнено ви е било писано пътищата ви да се пресекат.

— О! Ъммм… Благодаря!

— Изглеждаш разстроена — отбеляза Нийви и с една от прекрасните си ръце потупа стола до себе си. — Искаш ли да погледна нещо за теб? Да ти гледам?

— О, много благодаря, но не мога… Трябва да тръгвам на училище — изрече бързо Блу.

Част от нея се питаше дали Нийви й предлага това от любезност или от обратна психология — защото знае какво планират Кала и Блу. Както и да стояха нещата обаче, момичето не желаеше да взема никакво участие в гадателските занимания на Нийви. Събра си нещата, насочи се към вратата и на излизане само помаха през рамо.

Беше направила само няколко крачки, когато Нийви каза на гърба й:

— Търсиш един бог. Не се ли досети, че може да има и дявол?

Блу застина на вратата. Обърна глава, но не погледна директно към Нийви.

— О, не съм си пъхала носа, където не ми е работа! — побърза да я успокои леля й. — Просто онова, което правите, е толкова голямо, че го виждам и без да искам, докато търся други неща.

Сега вече Блу се обърна с лице към нея. Милото изражение на Нийви изобщо не се бе променило, ръцете й все така бяха обгърнали чашата с чай.

— Числата са ми много лесни — продължи тя. — Всъщност те дойдоха първи. Вадя ги обикновено от нищото. Важни дати. Телефонни номера. Това е най-лесното за мен. Следващото по лекота обаче е смъртта. И винаги познавам кога някой е докоснат от смъртта!

Блу стисна здраво ремъците на раницата си. Да, майка й и нейните приятелки бяха странни, но те си знаеха, че са странни. Бяха наясно кога изричат нещо странно. А Нийви очевидно не притежаваше този филтър в поведението си.

Накрая тя изрече:

— Той е бил мъртъв от много време.