Пророчеството на гарвана

— Изритват го от училище — промърмори Деклан и набута плика в ръцете на Адам. — А Ганзи ми обеща, че брат ми ще си поправи оценките! Е, очевидно не е станало. Вярвах на Ганзи, но ето че той ме предаде. Когато се прибере, уведоми го, че благодарение на него Ронан ще бъде изритан.

Това вече дойде в повече на Адам.

— О, така няма да се разберем! — извика. Надяваше се, че Ронан подслушва зад вратата си. — За всичко си е виновен само Ронан! Крайно време е вие двамата с Ганзи най-сетне да проумеете, че само Ронан е човекът, който може да подсигури оставането си в „Алионби“! Някой ден той просто ще трябва да избере какво иска. А до тогава вие двамата просто си губите времето!

Но независимо колко вярно бе всичко това и независимо колко убедително бе изложил Адам тезата си, нямаше начин Деклан да му обърне внимание, когато Адам Париш си бе позволил да се върне към местния си бедняшки акцент.

Адам прегъна плика. Ганзи щеше да се поболее, когато научи. За един кратък миг на Адам му мина през ума да не казва за писмото, докато не бъде вече прекалено късно, но после веднага разбра, че това не е в негов стил.

— Ще се постарая той да го получи — изрече.

— И Ронан се изнася оттук! — отсече Деклан. Напомни и това на Ганзи. Без „Алионби“ няма и Монмът!

„В такъв случай ти го убиваш“ — помисли си Адам, защото не можеше да си представи Ронан да живее под един покрив с брат си. Не можеше да си представи Ронан да живее под който и да било покрив без Ганзи и точка. Но единственото, което сега изрече, бе:

— Ще му предам.

Деклан заслиза по стълбите и след няколко секунди Адам чу как колата му напуска паркинга пред Монмът.

Адам отвори плика и бавно прочете писмото, което бе поставено вътре. Въздъхна дълбоко, върна се на бюрото и вдигна телефона, който стоеше до вече счупената саксия с мента. Набра номера по памет.

— Ганзи?

* * *

Намиращ се на няколко часа път от Хенриета, Ганзи бе започнал да губи интерес към рождения ден на майка си. Обаждането на Адам бе заличило и последните следи от празничност в настроението му, а на Хелън и майка му не им отне много време, за да се впуснат в разгорещен учтиво разочарован разговор, за който и двете се преструваха, че изобщо не е породен от не-стъклената стъклена чиния на Хелън. По време на една особено остра не-размяна на реплики Ганзи пъхна ръце в джобовете си и се запъти към гаража на баща си.

Когато се връщаше в своя дом — простиращо се на много декара имение в английски стил в покрайнините на столицата Вашингтон Ганзи обикновено се изпълваше с приятна носталгия, ала днес като че ли нямаше търпение за него. Единственото, за което бе в състояние да мисли, бе за скелета на Ноа, за ниските оценки на Ронан и за това, че дърветата говорят латински.

И за Глендоуър.

Оуен Глендоуър, лежащ в блестящите си доспехи, почти невидим в сумрака на своята гробница. Във видението, което Ганзи бе получил в онова дърво, древният крал бе изглеждал толкова реален, че Ганзи бе докоснал прашната повърхност на доспехите, бе прокарал пръсти по копието, което бе поставено до тялото, бе издухал праха от бокала, обгърнат от бронираната дясна ръка на Глендоуър. После се бе насочил към шлема и бе задържал ръце над него. Това бе мигът, който цял живот бе чакал — мигът на откритието, на събуждането.

И точно тогава видението му бе свършило.

Ганзи открай време бе усещал, че в него живеят двама души единият Ганзи, който владееше положението, който бе способен да се справи с всяка ситуация и да разговаря с всекиго, и другият, доста по-ранимият Ганзи, напрегнат и несигурен, смущаващо откровен, тласкан от наивни копнежи. И в този момент на преден план бе излязъл тъкмо този, вторият Ганзи, и това въобще не му се нравеше.

Набра кода за алармената система (рожденият ден на Хелън) и вратата на гаража се вдигна. Гаражът, който бе голям колкото къщата, беше от камък и дърво, с огромен свод под покрива — конюшни, приютили няколко хиляди коня, скрити под капаците на колите.

Подобно на Дик Ганзи III, Дик Ганзи II също обожаваше старите коли, но за разлика от Дик Ганзи II всички коли на стария Ганзи бяха възвърнали елегантното си съвършенство благодарение на екипи от експерти по реставрация на коли, запознати със странни френски и италиански термини. Повечето от колите в този гараж бяха внесени от Европа и голяма част от тях имаха десен волан или идваха с ръководства за управление на чужди езици. И което беше още по-важното, всички коли на баща му бяха прочути по един или друг начин — някои от тях бяха започнали живота си като собственост на знаменитости, други бяха участвали в снимките на известен филм, трети бяха претърпели катастрофа с популярна личност.